Това е историята на моята първа страхотна бременност – без никакви болежки, завършила с нормално раждане, кърмене и много малко качени килограми…

Сега отново съм бременна, в 6-тия месец и бременността ми е същата – НЕВЕРОЯТНА !

Защо пиша тази статия?

Първо, защото като бях бременна за първи път и постоянно исках да чета позитивни неща… Все ми се искаше да прочета нещо хубаво за отглеждането на бебето, за кърменето, за нормалното раждане, защото всичко, което ни заобикаля от всякъде като информация, си е доста страшничко..:) Търсех някоя мотивираща статия…Исках да прочета, че може да се роди нормално без да има проблеми, исках да видя, че може да си бременна и да не качиш 30 килограма, исках някой да ми каже, че мога да мина и без депресии и всичките му там минуси… Абе, с две думи, търсих нещо мотивиращо, на фона на всички страхове, които ни се набиват отвсякъде…

Второ, написах статията, защото съм възмутена как известни личности, като Златки, Вихри и други.. постоянно излизат по доста гледани предавания и натрапчиво повтарят, че не кърмят децата си, че раждат секцио, че децата им се гледат предимно от гледачки и т.н…

Моите уважения към тях и техния избор, но след като знаеш колко си популярен и пред каква голяма аудитория говориш, трябва много добре да преценяш какво казваш, защото повлияваш на по – неопитните в тази сфера…За мен е грях да кажеш В ЕФИР, че не кърмиш по собствено желание и се гордееш с това, направо е грях да кажеш, че се “опитваш” да прекараш време с новороденото ти бебе, но си имаш “специална жена” за това и тя не го лишава от грижи, а ти си много заета…

И тъй като все по – често ми пишат бременни или кърмещи жени, които се интересуват от балансирано и здравословно хранене, исках да им покажа, че може да си бременна и да се чувстваш прекрасно и леко, че можеш да кърмиш детето си и да се храниш така и т.н..

Началото.. 

Със Зоната /балансиран начин на хранене/ се запознах месеци преди да забременея, т.е. 2013 година, вече знаех колко е важно да се науча да се храня правилно и че освен за мен и моето здраве, ще трябва да се грижа и за друго същество 😉

Интересувах се, четях доста за това как да си изгледаме здраво бебе и от всичко, което вече знам – най – интересно ми беше, че на детето имунната система се гради от 0 / т.е. от утробата/ до 2 годишна възраст. Което не означава, че след това не е важно как се храни и какъв е начина му на живот, а просто че първите години са много, много важни! Като кърменето, разбира се, много помага за това 🙂

Започнах със Зоната и спряха много проблеми и дребни болежки, няма да се спирам подробно сега на това, но видях с очите си, как чак толкова голяма важност има за тялото, енергията и изобщо цялостното ни здраве, тази балансирана храна ! Започвах я и я спирах няколко пъти, тъй като ми се струваше невъзможно да се разхождам цял живот с кутии и да тегля храната си, докато накрая не намерих моя си начин – Зоната “на око “– ям си всичко любимо, аз както и обичам по – големички порции, просто правилно балансирано 🙂 Вече 4 години се храня на често и с балансирана храна и това ми се отблагодарява доста !

Как разбрах, че съм бременна 🙂 

Беше напълно планувана бременност, беше поискано и получено :* и съм много благодарна за това, и двамата с мъжа ми искахме да е момиче, аз ужасно много, а той не чак така, и това си стана факт ! 🙂 Моята малка сбъдната мечта Сиана 🙂 Разбрах много бързо, че съм бременна, даже нямах търпение да си направя тест и първия, направих толкова рано, че ми показа отрицателен и въпреки всичко, бях убедена, че в мен се заражда живот ! И така, май месец 2014 г., след поредния тест хахаха, вече със сигурност разбрах, че съм бременна 🙂

Каква беше бременността ми ?

Страхотна.. дори не си го и представях толкова хубаво, все бях чувала, че бременността е хубаво нещо, но е свързано с много болежки, качване на много килограми, много нови депресивни състояния при жената и какво ли още не… За щастие, не повярвах на никой, нямах очаквания, имах си моя истина и тя си се случи…

До 4-тия месец включително  – ходих на работа /работех сервитьорка /, без никакъв проблем, имах много движение, нищо различно, освен много хълцания, оригвания 😉 и огромно желание за кисело. Аз попринцип обичам много кисело, но тогава, тогава…просто беше неудържимо, точно в тези месеци зелените сливи /джанки/ бяха на всяко дърво и аз дори се катерих, за да си откъсна :), абе неудържимооо и много вкусно 🙂

От 5 – тия месец вече спрях работа, тъй като там, където работех, беше доста натоварено, с много бягане и много стълби, и нямаше как да продължа, пуснаха ме да почивам 😉  И понеже съм от морето и беше лято, още от първия свободен ден, ходих на басейн или на плаж и падна голямо плуване, чувствах се просто превъзходно. Хранех се балансирано, естествено без да съм стриктна и вманиачена, ако ми се приядеше нещо странично си го хапвах, просто на 70% си бях в Зоната, което означава хормонално балансирана 😉

Общо взето не се спирах – разходки, плаж или басейн, книги, срещи с приятели, интересни семинари и трескава подготовка за бебе 😉 Бях си поставила за цел, че всеки ден ще си имам движение, без значение какво е времето вън или какви са другите обстоятелства, понякога и вкъщи си обикалях, правих и няколко упражнения с голяма топка, за по – лесно раждане 😉

На първата снимка съм в 4-тия месец, без качени килограми все още:) На втората снимка сме на дискотека в 5-тия месец, кой каза, че като си бременна само трябва да се спи и лежи? 🙂 На третата снимка сме на сватба и съм в шестия месец 🙂

Как се подготвях за бебето ?

За кърменето:

Понеже много исках да кърмя, а повечето ми близки приятелки и познати не успяха да кърмят, поради една или друга причина, реших да се запозная много обстойно с това толкова страшно кърмене! Изчетох всичко, изгледах всички клипчета, предавания и каквото намерих по 3 пъти, питах и няколко момичета, които са успели да кърмят, записах си и техните съвети и начини и само ми остана да започна ..:)

За грижите за бебето:

От болницата, където родих, веднъж в седмицата провеждаха безплатни курсове за бъдещи майки, където подробно обхващаха всички теми, свързани с грижата за бебето. Естествено, не всичко ми допадаше, а и не е нужно да приемаш всичко, което ти кажат за буквално…Отвсякъде, от където четеш и се информираш е добре да си взимаш твоето, което се доближава до теб и твоите разбирания 🙂 Също така и попаднах на една малка книга, която прочетох и смятам, че за мен беше точната, повечето неща от нея бяха точно така, както аз ги мисля, спазвах ги и да ви кажа, имах си супер кротко новородено бебенце…Беше ни доста лесно началото и вярвам, че много от това се дължи на тази книга 🙂 … Ще я напиша най – долу, за който иска…

Само да изкажа мои наблюдения, които може да са ви от полза: който обича контрола и да е много стриктен, първите месеци с бебето ще му се сторят кошмарни, затова отпуснете се, не е нужно да има режими в началото – бебето иска само гърди / не кърма от шише/ и гушкане и ако му ги давате, винаги когато иска – ще е много спокойно 😉

Разбира се, за да имате кърма, трябва да се храните много добре и много на често, да пиете достатъчно вода, да не давате на бебето друго освен гърдата, да го слагате много често да суче, никакви допълнителни адаптирани млека, води, сокчета и т.н. поне първите 3,4 месеца 🙂

За съжаление това, което установих от собствен опит е, че лекарските съвети са точно обратните и много жалко, затова бебетата са доста ревящи в началото – лекарите казват – да не го свикнеш много на гърдата, или другото – ако плаче да го дохраниш с адаптирано мляко, да му направиш режим на 3 часа и да се цедиш и не знам какво…Много жалко, защото 90 % от всички жени, които познавам, не са кърмили, заради лекарски грешни съвети, давани още бебето като се роди…А точно когато бебето се роди, ти като си ошашавена, и ако не си добре подготвена, да държиш на твоето, нямаш представа кое е правилно и правиш каквото ти кажат 😉 

За дрехи, кошари, колички и т.н..:

Относно дрешки, кошари, колички, аксесоари за бебето…не смятам, че е нужно да се дават луди пари за нови неща, където може някой близък да помогне с нещо запазено.. Това са все неща, които според мен, изобщо не са от жизнено важно значение за детето…Много по – важно е да се наблегне на здравето на детето и на грижите към него, отколкото на това колко му е скъпа количката и дали е облечено марково или не 😉

За съжаление, забелязвам точно обратната тенденция, купуват се безумно скъпи дрехи, колички, кошари, едно престараване бебето да си има отделна стая и т.н..бебето да ходи чудесно облечено, без значение дали е от по – бедно или по – богато семейство, за да може пред хората всичко да е супер, а информация относно храненето и грижата – много малко…

И накрая често се получава така…Като се роди бебето, се започва един стрес, едни депресии, кое как се прави, едни разговори по телефони с други майки, едни хиляди съвети искани и неискани от близки, познати, едно объркване, недоспиване и пълен хаос…Иии, хоп, ето ти следродилна депресия, ако и в комбинация на всичко това, жената е качила 20-30 кг по време на бременността, а вече няма бебе в корема…става страшно! Затова, моят съвет е да се информирате сами за доста от нещата предварително, като тук не става дума за вманиачаване и четене по разни депресиращи форуми или четене на страховити истории, а само нужна за вас информация и вие да си вземете своето нужно от нея 🙂 

Колко килограма качих ?

Не че е толкова важно, но в предвид, че говоря за балансирано хранене /ЗОНАТА/ и го изпълнявам, трябва да се знае  –  9 кг качих за цялата бременност...Само за информация, имало е преди това зимни периоди, в които също съм качвала толкова килограми, само от увеличаване употребата на ориз, картофи и тестени храни, т.е. от небалансирана, предимно високовъглехидратна храна… 🙂

На снимките съм в началото и края на седми месец и общо 5 качени килограма 🙂 Няма смисъл да казвам, че сега вече дъщеря ми обожава животните, те я обгрижваха още докато не беше родена 🙂

Оплаквания от бременността ?

Много силно ме риташе бебето, направо от края на 4-тия месец, когато за пръв път усетих че ритна, до последния ден преди да се роди, ме пукаше от ритане…това е, пък и то си е някак сладко оплакване, да си го усещаш постоянно 🙂 Казаха ми, че понеже си ми е малък корема и нямам излишни мазнини, усещам всичко много силно, а да, имах и много подготвителни контракции, за които нищо не пиех, те са си нужни и нормални.. Имах леки неразположения, както казах, в самото начало, първите 3 месеца и то много малки като леко причерняване, оригване и хълцане, нищо друго.. Не съм имала болки в кръста, както почти всички жени имат, можех да спя от първия до последния ден от бременността без никакви проблеми, на която и да е страна, не съм ставала да ходя до тоалетната през нощите, не съм се подувала последните месеци, нито пък последните дни. Абе горе-долу бременност без оплаквания 😉

На първата снимка съм в 8-мия месец и общо 7 качени килограма. На втората снимка сме на разходка седмица преди да родя, корема ми изглежда доста голям на тази снимка, а реално не беше 😉 И третата снимка е най – важната – от вечерта преди да родя, като разбира се нямах идея, че ще родя на следващия ден, просто си се снимах 😉 Общо качени 9 кг 🙂 Прекрасна бременност, пожелавам я на всяка жена !

Как родих ? 

Нормално родих и приветствам всички жени да раждат нормално, въпреки всички страхотии, които се чуват за това! Това е уникално чувство за всяка жена, което трябва да се изпита…За съжаление тук в България /за пари/, повечето специалисти приветстват да се ражда секцио, уж че има важна причина.. Ето моята кратка история..

Аз следях бременността си в Бургас, при една уж “препоръчана” ми гинеколожка, през цялата бременност слушах само как “бебето било гладно, защото си пъхало ръцете в устата”, “как трябва да се ражда секцио, за да се избягват не знам какви усложнения” и т.н..да не изпадам в подробности. Важното е, че аз бях тотално решена, че ще раждам нормално и въпреки нещата, които ми говореше тази госпожа, аз не обръщах особено внимание и си имах мое виждане на нещата… Разбрах, че съм сбъркала човека още към 5-тия месец, но си виках “нищо още малко, явно трябва да съм при нея, щом така се е получило” и така си продължи до края на 8мия месец…

Междудругото, беше много интересен и фактът, че въпреки, че бях по здравна каса, постоянно трябваше да се плаща нещо, я 80 лв за прегледа, я 100 лв, но както и да е, и това преживях, аз си бях виновна, тъй като работех доста, когато започнах да ходя при нея и не се позаинтересувах повече 😉

Какво обаче става в края на 8-мия месец ?

Отивам аз на пореден преглед, при същата “госпожа”, наричам я така, защото лекар казвам на човек, който е заслужил това… и какво да ви кажа… Отново бебето гладно, отново набиване на хиляда страхове .. и така изслушах й аз репертоара и накрая казах така :

– “Аз искам да родя нормално и то много искам ”…. бях с майка ми в кабинета, тя беше пряк свидетел на това какво се случи.. направо не може да ми го побере главата, че е възможно така да говори, което и да е медицинско лице…Ето и думите на “госпожата”:

“Ти какво искаш бе момиче, я стани да те видя…ми ти си със супер тесен таз, видя ли преди малко на бебето главата на видеозона колко е голяма, искаш да го задушим ли… искаш да го вадим с форцепс” /това е като щипка такава, с която ако е по – сложна ситуацията си помагат лекарите, за да извадят бебето, която не е препоръчителна/ и продължава .. “Я питай майка ти колко трудно се ражда нормално, какви мъки и какви чудеса, ако можеше ти, да родиш нормално, аз щях да те посъветвам даже да го направиш” и т.н…

И така…естествено, бях потресена,  чувстваш, че това е твоя начин, усещаш се прекрасно, а някой те спира…И все пак, носиш почти 9 месеца бебето си и чуваш такива думи, няма как да действаш на своя глава, естествено, че живота на детето е много по – важен от всички твои желания и какво да ви кажа…Излизам от кабинета и през целия път от Бургас до Слънчев Бряг карах колата и ревях, и псувах ;), и майка само ме гледаше и направо не знаеше какво да ми каже.. Просто изпаднах в такова състояние, дето по – добре никой да не ме вижда, пък и аз самата не бях се виждала…

Трябваше да направя нещо, а не знаех какво, започнах да мисля хиляди неща – да сменя лекарката ли, защо тази беше толкова категорична, защо всичко в последния момент, как ще каже, че бебето било с толкова голяма глава, да не объркам нещо и да се обвинявам после цял живот за това и така, просто пълна каша…

Вече на следващия ден, взехме решение с мъжа ми, като вече се бях поуспокоила. Решихме, че отивам при друг лекар, без да казвам какво ми е казала тази “госпожа”, за да чуя и второ мнение…Аз много пъти, преди години, бях ходила при този гинеколог / който избрах, след госпожата/ и винаги съм била много доволна от него, просто не знам как се обърках в началото да чуя от някой и да се подведа, да се запиша там, но както и да е, най – вероятно така е трябвало 😉 Отивам при този новия /стар/ мой гинеколог, и просто му казвам, “бременна съм в почти 9 тия месец, как са нещата?”

”И, разбира се, какво да чуя – всичко е прекрасно, момиченце ще имаш, всичко съръзмерно, отговаря на седмицата си, не е много голямо бебето, така че, можеш да си родиш нормално, какво те притеснява ? И аз го попитах така,” мога да родя нормално, така ли?” И той казва да, разбира се, какъв е проблема ? И така няма нужда от повече обяснения, взех си документите от госпожата и се махнах с огромно удоволствие 🙂 И така, след това вече и разбрах колко съм се набутвала, като съм плащала луди пари за прегледи и как на всяка нейна пациентка говори абсолютно едно и също – тесния таз, голямата глава на бебето, бебето гладно, хубавото секцио и как тя си прави само секцио жената 😉 и т.н…, но да е жива и здрава 😉

И раждането… 

Последният, 9ти месец, се ходи всяка седмица да се мерят тоновете на бебето, аз вече ходех при моя си лекар и бях някакси супер спокойна за всичко.. И малко след това, 2 седмици преди термина, отивам да ми мери тоновете и той казва “всичко върви добре”.. И точно преди да тръгна от кабинета, го попитах дали може да провери имам ли разкритие, че контракциите ми станаха все по – силни, макар и не болезнени и не точни, просто да погледне…Нали съм любопитна 🙂

И дааааа, имах 4 сантиметра разкритие и той ми каза направо да оставам в болницата… Аз бях подготвена и за този вариант, беше 27-ми декември и мъжа ми беше с мен…Какво да ви кажа, нищо общо от всичко, което бях чувала и си бях представяла за раждането преди това… 

Колко е важна само настройката, колко е важно да си спокоен и сигурен, че всичко ще е наред, че това е твоя начин…

Раждането ми беше уникално за мен преживяване, мъжа ми беше с мен през цялото време, имахме уговорка да излезе само на самото раждане, а да е с мен на контракциите…Около 5 часа контракции, болки, като аз си представях болки, ама умираш и край…Боли, наистина боли, но хубавото е, че боли много – 1 минута и после спира за няколко минути тотално, все едно никога не те е боляло и така някакси имаш време да си починеш за новата порция болки…:) Всичко беше като филм..,много бързо минаха 5 часа, мъжа ми следеше на колко минути са контракциите и  беше с мен, те влизаха акушерки, доктора, базикат се, базикат и мене и така, докато не ми казаха 10 см разкритие..т.е. бебето ще излиза…

И сега вече се стресирах малко, защото знаех, че той не иска да е с мен вътре и ще излезе, а друго си е да си имаш другарче за кураж 🙂 Обаче акушерки и доктори и всички бяха с мен и му казаха така :

 “Ти добре ли си, до сега издържа дето я болеше и викаше тука, ей сега за няколко минути ще роди, я идвай с нас, никакво мърдане, ако щеше да припадаш, вече да беше припаднал отдавна! И той се съгласи, те буквално му връчиха системата, която ми течеше във вените и го набутаха да идва с мен в родилната стая 😉

И така след 20 минути напъни, бебето излезе, направо нищо общо със всичко, което някога някой ми беше разказвал, чувствах се уникално щастлива и доволна, че всичко мина и че бебето е живо и здраво.. Дадоха ми го веднага, беше толкова смачкано миличкото, че почти се стреснах в първия момент ;), аз никога и не бях виждала току що родено бебе, и въпреки всичко.. такава любов няма :* ! Толкова съм щастлива, че успях да родя нормално, въпреки че ми се набиваха страхове отвсякъде! Съкратих историята на 20 реда, а мога да пиша цял ден, просто за мен, моето първо раждане беше уникално преживяване, за което съм много благодарна и то най-вече на мъжа ми !

В развитите страни, всички раждат нормално, само много, много, ама много спешни случаи със секцио, но при нас, разбира се е малко по – различно, тук трябва да си малко луд, за да поискаш да родиш нормално…Тук винаги има причина, или бебето е на криво, или главата му е голяма, или таза е тесен, или хиляди причини…Момичета, искайте да раждате нормално, колкото са рисковете при нормалното раждане, точно толкова са и рисковете при секциото…Но нека да не мислим за рисковете, настройте се, че всичко ще е наред, четете само позитивни истории, винаги има някакъв страх, просто нека да не е сковаващ… Отпуснете се и се насладете на уникалното чувство, да не говорим, че вече има упойки, които доста притъпяват болката…Само се замислете, че до преди 20-30 години, всички жени са раждали само нормално – без значение дали са били с близнаци, дали бебето е тежало 3,4 кг, дали е било обърнато така или иначе и т.н..

Ето моята смачкана жабка, която се превърна най – красивата принцеска 🙂 Неописуемо чувство, не може да се опише, трябва да се преживее 😉

А, това са домашните снимките, които успях да изровя 😉  това е веднага след раждането ми , като се прибрахме от болницата т.е. седмица след раждането , оставаха ми да сваля 3,4 килограма, които изобщо не ги мислих, защото беше много по – важно да кърмя детето си и да се чувствам добре 🙂 Почти нямах корем, имах малко по бедрата и дупето излишни и си ги свалях бавничко тях, защото когато започна кърменето, започна и най – големия апетит на света…:) Храних се балансирано, но мнооого храна и такова желание за сладко никога съм нямала, сигурна съм, че ако не разбирах от хранене и ядях както преди, щях да напълнея доста по време на кърменето 😉 Сладко си ядях, просто си правех разни балансирани десерти, част от тях вече са качени в сайта ми – може да ги видите тук.

Каква е разликата да се храниш хаотично и с каквото ти падне по време на бременността и да се храниш балансирано / в Зоната/ по време на бременността?

1. Когато се храниш балансирано / в Зоната/ , няма да качиш повече от нужните наднормени килограми, което за всяка жена е много важно – и заради външния й вид и самочувствието, и заради самото раждане и за бебето…
2. Когато се храниш в Зоната – получаваш всичко необходимо за теб и бебето, хранене на често, разнообразна и балансирана храна и то доста голямо количество /тъй като за бременни и кърмещи порциите са доста големи/ 🙂
3. Когато се храниш в Зоната, избягваш киселините, които тормозят повечето бременни..
4. Когато се храниш в Зоната е много малко вероятно да ти причернява или да ти пада кръвната захар, тъй като има хранения на често, които я поддържат на ниво.
5. Когато се храниш в Зоната, тъй като не се напълнява излишно, както казах по – горе,  не те боли кръста, нямаш подувания в последните месеци и можеш да спиш доста по – спокойно, отколкото ако си качил над 20 килограма. 
6. Когато се храниш в Зоната е много малко веротно да се депресираш и да изпадаш в крайни състояния, тъй като в повечето случаи, те се дължат на хормонални дисбаланси, а балансираното хранене “нарежда” хормоните. 
7. Когато се храниш така, няма следродилна депресия, първо, защото си си слаба, второ защото хормоните са ти наред, трето защото, ако изобщо си започнал да се храниш така, то най – вероятно вече си по – позитивен 🙂 
8. Когато се храниш така, няма постоянно да ти се спи, да се чувстваш изморена, отпаднала и депресирана 😉 и още мноого причини…

Мога да дам още хиляди причини, но нека обобщим, какво й трябва на една бременна, за да има лека и приятна бременност :

Да бъде много позитивна – да се опитва да допуска само хубави мисли в главата си, да чете позитивни неща, да си представя детенцето, как всичко се случва лесно и приятно, да се чувства много благодарна за това, което й се случва, да се среща с позитивни хора и т.н..

Да се храни на често и балансирано / т.е. това е Зоната/ – тогава ще качи малко килограми, ще си запази самочувствието си, ще бъде много енергична, ще забрави за всички болежки покрай бременността и ще бъде доволна, че прави най – доброто за себе си и за бебенцето си 🙂

Да се движи – ако няма някаква сериозна причина и някой да е казал специално, че трябва да се лежи, бременната жена е хубаво да има движение. Да се разхожда, да си прави упражнения за бременни вкъщи и изобщо, не е нужно да спира да прави неща, които обича, само защото е бременна 🙂

Да се подготвя за раждане и кърмене, както и грижи за бебето, за да може да е по – спокойна, информирана и да е наясно какво й предстои…

Да слуша тялото си и да прави това, което я прави щастлива, без значение дали на другите това им е странно или не влиза в някакви норми и т.н., няма нищо по – хубаво от това да си себе си, да си истински, без да се притесняваш от хорското мнение 🙂

Ето книгата, която аз много харесвам и по която се водех за моето бебе :), казва се “Най – щастливото бебе” и моето беше такова, нямахме безсънни нощи, нямаше ревове и страхотии !

Дори и най – перфектното хранене на света е нищо, ако не се чувствате щастливи, ако не сте благодарни за това, което ви се случва и за това, което имате. Правете всичко с много любов, търсете начини да сте по – позитивни, по – спокойни и отпуснете контрола 🙂 Често се получава така, че вместо да сме супер благодарни и да се наслаждаваме на това, че се заражда живот в нас или че имаме живо и здраво дете, все си намираме причини да недоволстваме и неща, за които да се оплакваме…много жалко, но факт! Затова не забравяйте да се наслаждавайте на това чудо на природата и да благодарите за него всяка секунда! 

Tова е моята принцеса, която стана на 2 годинки точно и съм много благодарна за нея и си пожелавам още едно нормално раждане, след няколко месеца и още едно толкова здраво и усмихнато бебенце 🙂 Очаквайте продължение на тази история, за втората ми бременност, като в следващата част ще се пише за момченце :*

Искам и друго да кажа, ако вашата история е доста различна от тази или ако не сте действали така, а при вас нещата са се случили по съвсем друг начин, не съжалявайте и не се обвинявайте за нищо! На всеки историята си е съвсем лична и интересна,  и може би тя го е научила на много неща, дори и за момента да му се е струвала ужасна 🙂 

Надявам се тази статия ви е била полезна и интересна! За да бъде полезна на повече бъдещи майки и ако ви е харесала, ще се радвам да я споделите с приятели 🙂

Стана ли ви интересно? Искате ли да се запознаете с още рецепти и истории на вече отслабнали жени и мъже и да получите тласък и мотивация за истинска, трайна промяна? Можете да разберете как най – лесно да стартирате Зоната като си купите книгата ми от ТУК!