Как преминах през коронавируса?

Назад

26 September 2021

Здравейте, бих искала да споделя с вас как преминах през така известния коронавирус, с цел да изкажа личното си виждане за него и за причините, поради които се случва. Тази статия не е рецепта за лечението му, нито консултация какво да правите, тя е различна гледна точка :) 

Първо какво представлява болестта?

Все още по целия свят нещата стоят така - когато човек се разболее всичко, което прави е да посети лекар и да пие лекарства. Т.е. да лекува симптомите. Това не означава, че съм против традиционната медицина или казвам да не се пият лекарства и т.н..Просто ако не си дадем сметка защо ни се случва даден проблем, ако не намерим коренът му, няма да трансформираме, защото всяка пречка, с която се сблъскваме в живота ни има ПРИЧИНА, която трябва да се намери. 

Болестта е знак, че нещо не е наред, че имаме нужда от смяна на възприятията, на вижданията си, на действията, които правим. Тялото ни изцяло е подвластно на емоциите, които изпитваме и освен външна грижа за него, трябва да полагаме и вътрешна такава. Всичко, което правим все още обаче, е да гледаме повърхностно на ситуациите и да не си даваме сметка грам защо ни се случват. Отговорът ни стандартно е “всички се разболяват, нормално”, мисленето ни е “това ми дойде сега на главата”. Виждаме болестта като несправедливост, като наказание, а не е така, тъкмо обратното, тя иска просто да ни “отвори очите”, да ни покаже, че не сме на прави път за дадено нещо, че трябва да се променим, че нещо премълчаваме, не виждаме, отричаме, не приемаме, презираме и т.н…Когато по цял ден правим това, което ТРЯБВА, а не това, което ИСКАМЕ, стават вътрешни конфликти. Можете да излъжете себе си, но не може да излъжете тялото си, то знае какви емоции изпитвате, какви мисли са в главата ви и какви родови модели носите и съответно като има доста разминаване между емоции, мисли, думи и действия, има здравословен проблем. 

Вирусите и бактериите са част от природата. Те не са опасни сами по себе си. Всичко зависи от средата или почвата, върху която падат. Ако средата е “благоприятна” за развитието им, тогава те стават агресивни и причиняващи болести върху нея..Т.е. трябва да работим ние да не сме благоприятна среда за развитие на болести, а ние какво правим обичайно, само се страхуваме и работим в посока премахването им.

Корона вируса това, което прави е, абстрактно да го кажем, да премине през тялото ни и да ни “преинсталира”. И когато са налице много остарели модели на мислене, когато има много неприемане, много съпротива вътрешна, много неизказани неща, много потиснати емоции, разминаване между това как се представяш пред хората и как се чувстваш вътрешно, вируса преминава по-трудно и по-бавно. А когато човек се е адаптирал към новото време и променял доста мисленето си, спрял е постоянно да слага категоризации кое е правилно и грешно, крайности или приемане само на едната страна, когато е по-честен със себе си, харесва живота си и разбира ситуациите, които му идват, тогава минава по-леко, по-бързо, това е моето мнение от опита, който имам със себе си и с доста хора, споделили своето преболедуване. 

Та, ето как аз преминах през известния вирус...

Изкарах го началото на август, след доста промени в личен план – местене в друго жилище, трудни за мен вътрешни трансформации и лични осъзнавания...Т.е. в този период от живота си бях уязвима и честно казано, си го очаквах…:) Нямала съм никакъв страх от коронавируса /за себе си/, не съм се дезинфекцирала нон-стоп, не съм искала ваксини, с една дума не съм се пазила, даже няколко пъти съм била контактна /без да знам/ преди това и не ме е хващал. Знаех, че когато се случи да се разболея, ще имам нужда да премина през това, да осъзная нещо, да променя нещо, настройката и разбиранията ми за болестта са много различни от преди, не се страхувам от тях...Та… 

Една вечер в началото на август тази година, си стоим с едни приятели на двора и започна да ми става много студено, после те си тръгнаха и започнах да се обличам още и пак студено, втрисаше ме доста и вече се усетих, че нещо не е наред и легнах да спя. По едно време се събудих и усетих, че имам температура, премерих я и беше 39 и нещо, успях да заспя и така, вече сутринта бях сигурна, че това е “короната”, защото почти не се разболявам, освен лека настинка от доста години…Не пия лекарства, освен в много редки случаи обезболяващо и не ми се налага да ходя по болници /за този период е така, не казвам, че няма да ми се наложи/...

Ето как вируса мина при мен – ден и половина имах висока температура и още 1 ден ниска, като не ми е било лошо и нямах болки в глава, нито в тяло или където и да е, а след това се започна едно спане. Аз съм много енергичен човек и за мен е супер нетипично да ми се спи следобяд, от ден 3 до ден 14. В някои дни много – да кажем спала съм до 10 сутринта и после от 12 до 15 пак спя, събуждам се за няколко часа и после пак. В някои дни, да кажем имах три такива подред, в които абсолютно нищо ми нямаше. После за един ден пак се връщаше това чувство, че много ми се спи, после пак нищо ми няма и така до 14тия ден...Т.е. имала съм общо 5 дни в повече сън. Прекарах я много леко, изолирах се, не съм излизала 14 дни от нас, спрях децата от градина, за да не пренасят там вируса, не съм пила никакви лекарства, освен 2,3 пъти температуропонижаващо и хомеопатични, като разбира се, имам прекрасен хомеопат, на който имах доверие и онлайн си пишехме. А, да, беше ми запушен и носа, но не да нямам обоняние или вкус, а само като леко затънтен...

Децата и мъжа ми също преминаха, децата за по ден, два температура много леко, едното прикашляше няколко дни, а мъжа ми имаше болки в главата няколко дни, също не излезе от нас, когато го изкара…

И сега ще кажете, това може да не е било коронавирус, как си сигурна…? 

Затова и не написах статията по-рано, първо чаках да съм убедена в това, да видя резултати и тестове…

Първо да започна с това, че преди няколко месеца, поне 2 преди короната, си правих тест дали имам антитела и да съм изкарала случайно безсимптонно вируса, тъй като много хора покрай мен се разболяваха, а аз не – но беше отрицателен, нямах никакви. Преди 2 дни си пуснах изследване и сега имам близо 700 антитела / като над 33 е нормата/, което ясно показва, че това, през което преминахме всички вкъщи, беше този въпросен нашумял вирус. 

Това, заради което пиша тази статия е не, за да се изфукам, че съм го изкарала, а да кажа какво мисля по въпроса за него, защото всеки говори колко е важно да поемем лична отговорност и да не заразяваме другите, т.е. да спазваме всички изисквания, маски, дезинфектанти, което дефакто е ВЪНШНАТА отговорност и т.н.. Но никой не говори за това, колко е важно да поемем лична отговорност ВЪТРЕШНО и да се погрижим за себе си. Всеки си мисли, че каквото му дойде, такова ще е положението с короната, да ама не. Има превенция...

Смятам, че когато се грижим за тялото си отвътре и отвън, нещата могат да преминават доста по-леко, без крайности и драми. 

Грижата ОТВЪН включва доста компоненти, но да кажем най-важните – балансирано хранене на често /Зоната/, пиене на вода, движение, качествен сън, природа и други…

Грижата отвътре включва много повече работа – ежедневна по страховете ни, опити за опознаването им, излизане от обичайното комфортно състояние /от инерцията на родовите модели/, наблюдение над себе си. Задаване на въпроси – на кое реагирам, защо реагирам така, какво имам нужда да преживея, защо привличам тази ситуация, изучаване и намиране на причино-следствените връзки на ситуациите, което означава да виждаш и осъзнаваш кое защо ти се случва, четене на знаците…

Да си буден и поел отговорност за постъпките, за живота си, а не да имаш виновни отвън или само да се самосъжаляваш и самообвиняваш...Разликата между това да поемеш отговорност и да се самообвиняваш за дадени ситуации е огромна. В първия случай с поемане на лична отговорност, разбираш, че си имал такива родови модели, които несъзнателно следваш, наблюдаваш ги, променяш ги мисловно, емоционално, сменяш възприятията си за добро и лошо, за правилно и грешно. Сменяш настройката си към новото, учиш се да се адаптираш в новия свят и новото време, а не само да държиш на стари рамки и догми, които буквално ти свалят вибрациите…В другия случай със самообвиниенията,  само се въртиш в омагьосан кръг как можело да направя, как можело да променя, пък не съм успял, колко съм зле, а това не води до промяна. 

Също така в материалния свят това, което короната прави е да покаже от какви промени имаме нужда, ако сме имали да работим по отношения с половинката, но от постоянна заетост преди това, това са били зарязани отношенията, когато вируса дойде и трябва да останем вкъщи, на лице лъсват доста истини. Ако сме имали финансови проблеми и не е работено по тях, а само е карано по инерция, когато дойде короната е възможно да се задълбочат. Ако сте имали трудности с децата, може да се задълбочат или променят и т.н..Ако сте имали проблеми с храната, съня /подсъзнанието/, движението и т.н..

Т.е. всеки вече преминал през вируса, това, което може да направи, за да промени нещо и да трансформира е, да си даде сметка първо в тялото къде го е “ударил” вируса – примерно болки в кръст, глава, уши, нос, гърло, кашлици, повръщане, крака, болки в цяло тяло и т.н..и да провери психосоматичното обяснение на тази болка, да потърси емоционалните причини да му се случи точно по този начин, точно в този момент от живота и т.н... Може да напишете в “Гугъл” психосоматика и да прочетете другата гледна точка на симптомите ви. Ако сте развили пневмония, потърсете това, което ви задушава, ако ви е боляла главата разкодирайте защо: “обичайно болката в главата се проявява се при хора, които не си дават право да бъдат това, което желаят” и т.н.. и т.н...

Второ, може да видим, къде сме се чувствали най-засегнати, от гледна точка на работа, финанси, неприятности с приятели, близки, деца, хранене, сън и т.н.. Всичко е знаци, дали обаче сме готови да ги видим и потърсим или ще си кажем “е, всички го минават, сега кви били причините, все тая”...Целта на живота не е просто да оцеляваме и да работим, домакинстваме и т.н.. Животът е много по-интересен, праща ни знаци, мисли, хора, за да трансформираме, за да поправяме “грешките” на предците ни и да опознаваме както потенциалите си, така и минусите си, защото всичко в този свят е баланс и енергия :)  

Аз за себе си научих доста, благодарна съм, че преминах през тази трансформация и тази нова опитност, задавах си въпроси, намирах отговори, бях “будна” да видя отвъд видимото и физическото, беше приключение, защото така избрах да го приема и да се търся. Ако така го приемаме, всичко ще е по-леко, а не като някакъв ужасен страх, който постоянно ни владее и депресира…

Зоната е важна за превенция на коронавируса, тъй като “подрежда” хормоните ни и тялото ни работи максимално добре, вярвам, че това е една част от превенцията, но трябва да работим паралелно с храната и с емоционалното ни състояние :) До скоро :) 

Може да разгледате повече тук за Зоната, която лекува тялото: