Млада майка споделя за Зоната и майчинството - историята на Виляна

Назад

16 April 2021

Споделям ви историята на Виляна на 29 години от гр. Радомир, на която съм много признателна, че се разкри толкова дълбоко и ще заради много млади майки като нея да направят верния избор за себе си... :

“Сега осъзнавам, че моят път към промяна е започнал много отдавна, но е било нужно време. Време, в което се самообвинявах, не се харесвах, критикувах се и отчаяно търсех начин да се справя с излишните килограми, които имам от дете и които преди около 5 години се изявиха в инсулинова резистентност и поликистозни яйчници. Няколко пъти чух, че ще ми бъде трудно да стана майка по естествен път. Тогава не помня даже как и откъде разбрах за Зоната и за Кати. Четох, смятах, даже бях на косъм да се запиша за НЕДИЕТАТА, но се отказах като дойде време за плащане.

И така започвах Зоната, прегрешавах и започваше самообвинението и натрапчивата мисъл, че не мога да съм перфектна, че е много сложно, не мога да живея така постоянно да смятам, какъв ще е този живот. Но след няколко месеца в Зоната забременях и живота ми се преобърна. След трудно раждане и трудни месеци в началото много се бях отчаяла. Чувствах се много смачкана, провалена, постоянно обвинение и напрежение, дали се справям, добра майка ли съм и изобщо в главата ми беше пълна бъркотия. Освен това килограмите започнаха да се качват отново.

Не се хранех редовно, а като сядах ми беше трудно да спра. Не обръщах внимание какво ям, колко вода пия, движа ли се, чувствам ли се добре. За мен беше важно да съм само “добра майка”. Но един ден докато гушках сина си осъзнах, че имам най-голямото щастие в ръцете си, а отвътре пак съм нещастна и мрънкаща. Тогава пак реших да се захвана със Зоната и така един месец. На следващия се включих в първото за мен предизвикателство на Кати през август миналата година 98 килограма...

Естествено онези мисли не закъсняха. Сега пък пари да давам и за какво? Ами този месец е кръщенето на детето, няма да имам време, как пък на празника ще се ограничавам и всякакви саботиращи мисли, които съм сигурна ,че всеки го връхлитат пред страха от непознатото и новото.

Но този път реших да постъпя различно и пак беше благодарение на Кати, защото пускаше много мотивиращи постове. Беше най-хубавото нещо, което съм правила за себе си. След това предизвикателство се включих и в психологическото. Там нещата започнаха коренно да се променят ОТВЪТРЕ. От години знаех, че психиката и емоциите са свързани с физиологията на човека, но сякаш до тогава не го осъзнавах наистина. Не знаех колко дълбоки страхове има в мен, колко срам и притеснение, колко разочарование, не осъзнавах как се бях стегнала и появата на сина ми ме пречупи, точно за да осъзная, че не е нужно винаги да съм силна и имам право да не се справям.

И аз като повечето жени с тези килограми не обичах изобщо да се снимам и нямам много снимки, но се вижда разликата мисля...

Целият ми свят сега е по-различен и това е най-голямото ми постижение. Знам,че повечето хора жадуват за свалени килограми, хубава кожа и коса, но повярвайте ми има много по важни неща. Вътрешният мир и равновесие са нещата, които ще ви накарат да заблестите отвътре и отново да обикнете себе си. Килограмите разбира се тръгнаха надолу.

Засега съм -14 кг и доста самтиметри, но имам още да свалям и продължавам...

Пътят на промяната никога не спира, ние сме вечно търсещи, вечно променящи се същества и имаме не само тяло, но и душа. Сега катарът не е от такова значение за мен, гледам се и се харесвам. Пак излизам от Зоната на моменти, но знам пътя и винаги ще се връщам заради себе си. Да се погрижа за тялото си, сега е мой приоритет. Да знам, ще храната ми е балансирана, вкусна и засищаща и съм пила достатъчно вода през деня.

Сега знам, че не е нужно да съм перфектна в Зоната, важното е да съм постоянна. Знам, че не е провал или егоистично да мисля за себе си, а напротив. Откакто си обръщам внимание съм по-добра майка. По-ведра и усмихната, по-търпелива. Приемам сина си не като непослушно дете, което ме уморява, а като енергично, будно и умно дете, с което съм благословена. Да, такива са децата - съвършени. Знаят много повече от нас, слушат се и вярват на инстинктите си, палави, живи, хаотични, изцапани, щастливи. Идват при нас точно такива, каквито ни е нужно да бъдат и често са най-добрите ни учители. Като моят Борис, който ме изкара от зоната ми на комфорт и ме учи на толкова много неща. Благодаря му. Благодаря ти, Кати, за всичко, което правиш, за упорството, постоянството и любовта, с която го правиш. Благодаря за надеждата, която даваш на толкова много хора за по добър живот! Вчера тичайки по задачи се хванах какво си мисля по инерция: “колко по-лесно би било да се откажа от всичко и просто да си гледам детето”. Да обаче винаги лесното се оказва по-трудно...И веднага се пренастроих, сега е друго, сега знам ,че "зоната ни на комфорт ще ни убие", беше казал някой. И че там развитие няма. Така че бъдете смели и този път направете различен избор като мен.”

 

Да благодарим на тази прекрасна млада майка за споделеното, толкова много дълбоки истини има в това, което казва…

Добрата майка всъщност е щастливата и удовлетворена майка, нищо друго не е толкова важно :* Поставете себе си на първо място – тялото ви има нужда от качествена храна, осъзнати мисли и движение :* 

От тук може да закупите книгата ми с много споделени истории на хора, които се хранят по Зоната, които тотално промениха мисленето си за храна и отслабване и съотвено подобриха здравето и телата си :) Зонови рецепти на традиционни български ястия може да намерите в електронната ми книга, за да закупите последвайте линка 

  

Мечтаното тяло + перфектно здраве, без лишения и глад, това само Зоната може да го направи!