На днешния ден преди 3 години изгубих баща си…
Това ще бъде най – откровената ми статия в живота и се надявам да успеете да разберете посланията ми и защо пиша всичко това…
До 23 – 24 годишна възраст живота ми беше „песен“ или поне аз така си мислех, исках само да излизам с приятели, да се забавлявам, да се говорят глупости и да се смеем и да работя колкото да има за преживяване…Мога да определя себе си преди 6-7 години като : неразбираща различните от мен, изключително критикуваща, влияеща се от мнението на хората, търсих си виновни за състоянията, в които се намирах, естествено нямала съм си и представа, че съм била такава… 😉 На този етап от живота си аз мислех, че съм много позитивна, луда, добричка, честна и т.н…Т.е. не съм можела да се погледна отстрани, не съм знаела коя съм всъщност…
Какво стана след това.. започнах да губя много близки хора и то за кратко време, да се сблъсквам с другата страна на живота, която никак не беше весела. За много малко години, преживях ужасни неща, ама наистина страховити…
Едно от най – ужасните беше загубата на баща ми…
Ето как започна това…Така…27 септември 2013 година – моето момче ми предложи брак, бях много щастлива, не очаквах, прибрах се вкъщи казах на всички, татко много се зарадва, почерпиха се и ми каза да направим набързо сватбата и започна да се шегува с мен – каза ми :
„– Кате, трябва да е много различна – ей тука отпред в двора, след няколко дни направо – без излишни глупости, без много приготовления – ще опънем една голяма маса, ще поканим най – близките и ще стане много весело – такава булка няма да има и такава луда сватба.. Естествено майтапихме се, смяхме се много и така определихме дата на сватбата след около месец и нещо и започнахме с подготовките набързо … разбира се НЕ за двора 😉
Щастието беше за кратко.. на 6-ти октомври…един уж страхотен ден,в който уговаряхме ресторанта за сватбата… прибирайки се от работа, минах да видя баща ми, с чичо ми сядаха да пийнат по нещо вечер на едно заведение…Нацелувах го много и му казах, да се прибира с мен, той каза „- след малко миличка“, аз казах – „обещаваш ли ми“,а той каза „ако ме няма до половин час ми се обади и ще си дойда“…Не знам защо ми каза така, никога не ми е казвал да му звънна ако не дойде или пък след половин час точно, може би е усещал нещо, нямам представа…
Той така и никога повече не дойде, никога няма и да дойде…:(, точно след половин час, чичо ми дойде бягайки към вкъщи и ни каза, че е паднал, защото му е станало лошо на път за вкъщи…И така на 47 години, пред очите ни, баща ми получи инсулт, иначе изключително енергичен, здрав, прав, корав мъж – единственият му здравословен проблем беше високо кръвно. Няма да описвам какво точно се случи – просто беше кошмар, който бях гледала само по филмите, не искам да ви натъжавам, защото е ужасно, а и не ми е целта това…Както и да е…след 4 кошмарни дни, в които той беше в кома, единственото, което правихме е да се молим за него… И така на 10 октомври 2013 г той си отиде от този свят завинаги…Вярвам, че е на едно по – хубаво място, вярвам, че ще се видим един ден, вярвам, че ще бъде вечно млад където и да е, в каквото и да вярвам обаче – той ужасно ни липсва, често си представям кога какво щеше да ми каже, как щеше да ми се радва, на детето ми, което така и не видя и т.н.. 🙁
Обичам те татенце, знам че ни гледаш от някъде и си с нас и ни помагаш…;)
И така, имаше погребение вместо сватба, не е имало сватба и до ден днешен..може би един ден ще ми се върне желанието, кой знае 🙂
Защо пиша всичко това, защо разказвам за най-личните си случки, пред може би хиляди хора, за да търся състрадание или съжаление – НЕ, това е нещото, което най – малко желая, дори Ви моля, да не пишете тъжни и депресиращи коментари… Аз съм приела случката и съм я преживяла вече по мой си начин, тя ме е променила много и наистина, в тази промяна се крие моето послание към вас…
Какво се случи след като баща ми почина – преди като бях гледала такива случки – ужасни и трагични, си мислех, че единственото, което аз ще правя, ако някога ми се случи нещо подобно, ще бъде да плача и да не излизам от вкъщи…
Е, не се случи това, продължавах да си работя, но за няколко месеца може би 5,6, аз станах напълно безчувствена – не можех да се зарадвам истински, не можех да се ядосам истински, не можех да обичам истински, не се страхувах от нищо, не можех да чувствам нищо, беше ми все тая, за всичко и за всеки…Не ми пукаше кой какво си мисли, не ми пукаше какво ще се случи с това и това нещо от живота ми, не ми пукаше наистина за нищо… и чак ме хващаше страх, да не остана такава завинаги…
Е, слава Богу, беше само за кратко и лека по лека възвръщах чувствата си, емоциите си и почти всичко… Казвам почти всичко, защото и в най – трагичната история има нещо позитивно и се научаваш на нещо…Дори за съжаление, най-най гадните, трагичните, ужасните преживявания ни карат да се осъзнаваме най – много и да се променяме към по – добро – да ставаме по – разбиращи, да ставаме по – смирени, да можем да помагаме повече…
Ето какво никога не се завърна в мен – страховете – имах огромен страх от смъртта – сега нямам, имах страх от всякакви болести – сега нямам, изобщо много, много страхове умряха в мен, заедно със смъртта на баща ми.
Ето какво още тотално се промени в мен:
Спрях да се интересувам от хорското мнение, аз и преди си мислех, че не съм се интересувала, но изобщо не е било така. Започнах да правя това, което ми харесва наистина, без да се срамувам или да се чувствам неудобно…
Започнах да следвам мечтите си, въпреки това какво мислят хората, въпреки това дали ще се проваля, въпреки това дали ще е трудно или не … Един живот живея..
Спрях да критикувам хората и започнах да се опитвам да ги разбирам защо са такива, какво са преживяли или какво не са преживяли, за да са такива…
Спрях да търся за какво да се заяждам или споря всеки ден с мъжа ми, с приятели, с колеги и какво те днес не са направили както трябва, а започнах да търся какво те правят за мен и защо всъщност ги обичам толкова много.
Спрях да казвам на хората какво да правят и как да се променят за да станат като мен, защото си мислех, че разбирам от всичко, че моето е най – правилно, а сега знам, че няма правилно и че нищо не може да се постигне с мърморене, критикуване и натякване – т.е. може – може да стане много по – зле…Само да казваш на човек какво не е направил, как е можел да го направи като теб, как трябва да го направи е най – сигурния начин, че той няма да се промени…
Промяната може да стане само ако човек сам поиска да се промени, ако той сам реши да се промени, ако той е готов да се промени, ако средата му позволява да се промени…Това е най – голямото ми откритие – естествено и преди го бях чувала, но явно никога не съм го била разбирала..
Започнах да чета, започнах да търся себе си, започнах да се интересувам от това, какво обичам и как мога да го превърна в моя работа, започнах да живея истински, започнах да се чувствам всеки ден благодарна за това, което имам, да се чувствам щастлива, да обръщам внимание на малките неща, да ги създавам. Преди си мислех, че като нямам пари – не мога да съм наистина щастлива, не мога да отида там, не мога да си купя това, да направя това, нямам време да направя онова, а за наистина истинските неща – пари не ни трябват, нито пък много време…
Ето например:
* за да накараш някой да се усмихне, като му направиш комплимент или просто го разсмееш, ти са нужни няколко минути и никакви пари;
*за да направиш добро на някой, без да очакваш нищо в замяна, също ти е нужно да отделиш няколко минути и в повечето случаи, никакви пари;
*за да кажеш на любим човек обичам те, са нужни няколко секунди и николко лева,
*за да благодариш вечер преди да заспиш, за това, че си здрав, че имаш здрави близки и деца, къща, какво да ядеш и т.н. са ти нужни 2 минути и никакви пари…и така мога да дам още много примери за все безплатни неща и отнемащи много малко време, но наистина истинските неща..Неща, които те карат да се чувстваш доволен от себе си, неща, които те карат да се чувстваш щастлив, нещата от живота, заради, които си струва да живееш 😉
Защото погледа на човек в беда, на когото си помогнал – може да стопли сърцето ти и да те накара да изтръпнеш, защото усмивката, на човек, който си накрал да се усмихне може да те стопли, защото комплимента, който си направил на това момиче/момче, може да я/го извади от депресия и да я/го видиш щастлив/а…Защото понякога на човек са му нужни няколко добри думи или малко помощ за да се почувства по – добре, но за съжаление тези думи понякога са много трудни за изричане…Особено ако не сме свикнали от малки да го правим, може би в началото ще ви се стори трудно да направите комплимент или да намерите за какво да благодарите, но това е само началото…Когато правите това всеки ден – става все по – лесно, все по – искрено и все повече ще идва от сърцето! Важно е да започнете…
Какъв е извода от всичко това…до 24 годишна възраст, аз съм имала всичко – имала съм здрави майка и баща, брат, вуйчо, чичо, братовчеди, живи баби и дядовци, прекрасни приятели, работа, била съм здрава, млада и още толкова много неща– а не съм била истински щастлива, не съм го оценявала, било ме е страх от толкова неща …Тъжно нали? Да имаш всичко, а да се чудиш за какво да се оплакваш, депресираш, да се сърдиш, да те е страх от толкова неща и това да те спира…Не мога да кажа, че не съм била щастлива или че съм била отрицателна , но щастието ми е зависило от хората, докато съм имала емоция с приятели, докато е имало забавление с роднини, мъж или с който и да е, съм била в супер настроение, останех ли сама обаче или примерно за кратко да не работя и депресиите започваха, страховете какво може да се случи, мислите кой какво си е помислил, как е трябвало да стане, защо тогава така съм реагирала, изложила ли съм се и т.н.. ме налитаха моментално…
Всичко е въпрос на личен избор – можеше да избера да гледам в миналото и да мисля само за него и да съм постоянно депресирана, аз обаче избрах да съм щастлива сега и да гледам бъдещето, да не допускам отрицателните мисли да ме завладяват…Да се фокусирам върху хубавите неща, които все още притежавам..
Търсете себе си и не отлагайте мечтите си!
– И сега ще кажете, много съм объркан/а, не зная как? Няма точни решения за всеки, но има сигурен начин, с който може да успеете и той е като търсите решението, интересувате се и действате!
Ако искате да постигнете хармонични отношения с половинката си, а не успявате – започнете да се интересувате от къде идва проблема, къде са първо вашите грешки, какво вие НЕ правите или какво вие правите …и ако сега кажете“ не, само другия е виновен“, това означава, че сте далеч от промяната…Има достатъчно безплатна информация по темата в интернет пространството, обърнете се към добри специалисти в тази област, или се учете от хора, които вече са постигнали хармония и т.н. Това отделено време може да подобри отношенията ви за цял живот и да промени живота ви, дали си струва да го направите?
Ако искате да подобрите здравето или фигурата си – не губете време, започвайте, проучвате нещата и действайте… За тази тема специално съм пристрастна и ще кажа да изберете Зоната, ще трябва да отделите някакво време, за да се организирате и да започнете…Това отделено време може да промени живота ви, дали си струва да го направите? Защото ако вие сами не намерите време за себе си, кой да го направи вместо вас? Ако вие казвате – „а, аз много работя, това хранене сега не е важно, важни са парите, децата, работата и т.н.“- ами като не сте живи и здрави, за да сте с близките си, за да им помагате, или като им давате грешен пример и може би и те няма да си обръщат внимание след време…какво е значението колко работите тогава? …Баща ми също казваше, че то нищо не зависело от него – работата беше най – важна – на 3 работи работеше лятото – нормално ли е ? Казваше ми – „какво ще ям или няма да ям – все тая, също така дали ще се ядосвам или ще съм спокоен е без значение – то ако ти е писано да си идеш…“ – да ама не е така… какво стана…млад млад си отиде…? Така че обърнете си внимание – здравето ви, вашето лично, трябва да е на първо място – храните ли се добре, пиете ли вода, спокойни ли сте, спите ли достатъчно? – Замислете се…
Ако искате да се развивате, да имате повече пари – не губете време, намерете силните си страни, потърсете кое ви кара да се чувствате щастливи, търсете себе си и нещото, което няма да ви кара да се чувствате все едно сте на работа, а ще ви доставя удоволствие… Но и тук трябва време, даже много време и всичко това става лека по – лека…иска се търпение…Просто вместо като се приберете от работа да седнете за 1 час на дивана, за да разглеждате фейсбук и клюкарските истории, седнете и помислете какво може да направите по този въпрос. Ако всеки ден в продължение на 1 година отделяте 1 час за това, представете си колко може да напреднете в дадена област… И сега ще кажете – държавата е скапана, тя не ми дава възможности да се развивам и т.н. – добре, но само се замислете, с едно кликване в интернет можете да достигнете до хиляди, даже стотици хиляди, милиони души и ако може наистина да им предоставите нещо добро и да сте им от полза – то тогава помислете и действайте! Това отделено време ще промени живота ви в друга по – добра насока, дали си струва да го направите?
Ако имате проблеми с детето си или то с вас 😉 – отново помислете откъде идва всичко – може би сте имали и вие същите проблеми с ваш родител, или може би не сте учили детето да е самостоятелно и сега иска всичко вие да правите вместо него, а вие му се карате… или каквато и да е причината – тя идва и от вас, търсете отново себе си… По тази тема също има много безплатна информация в интернет, също има и специалисти към които може да се обърнете… Замислете се, дали си заслужава да отделите това време?
И като намерите „грешките“ – не се обвинявайте – просто като ги знаете вече – много по – лесно ще ги разрешите и приемете. Всеки има някъде слабо място, съсредоточете се върху това, което ви е на дневен ред – дали това е мъж/жена, пари, тяло, деца и т.н. и просто не отлагайте – действайте… Започнете от това, което ви е най – важно да промените, което най – много ви потиска или дразни, започнете от това, което смятате, че най – много ви пречи да сте себе си, започнете от едно, защото ако започнете с всичко едновременно е много малко вероятно да успеете…
И така посланието, което исках да стигне до вас е да се замислите колко е кратък живота и сега без значение дали ви остават 70, 30 или 10 години живот, вие сами избирате как да ги изживеете…Въпрос на ваш личен избор е дали да бъдете щастливи или да сте вечно недоволни… Ако се фокусирате върху миналото и върху отрицателните неща от живота ви – вие непременно се обричате да привличате само такива случки, само такива хора и само такива мисли…Ако обаче сте решили, че ще живеете пълноценно и ще бъдете щастливи – трябва да живеете тук и сега, да гледате напред и да се радвате на всичко, което имате в момента, да се фокусирате само върху хубавите неща, да имате позитивни мисли…Не отлагайте – помислете какво не сте направили, защото нямате смелост, помислете коя е мечтата, която не сте сбъднали, защото ви е страх от чуждото мнение, помислете каква цел сте си поставяли, а сте се отказали прекалено лесно и действайте…
Аз нямаше да правя всичко това, което правя в момента, нямаше да имам тази смелост,нямаше да съм толкова щастлива, колкото в момента, ако не бях преживяла тези ужасни неща, аз платих висока цена, не чакайте живота да ви блъска, за да започнете да се променяте, вземете го в свои ръце и действайте…Дори и от най – сложното положение – има излизане, дори и най – големият проблем – има решение, въпроса е да го намериш и да действаш…
Искам някой да си каже – „гледай тая загубила толкова близки, баща си, преди сватбвата, тежка катастрофа на майка й и т.н…и пак била щастлива, а аз като се замисля май имам всичко и по цял ден недоволствам, трябва да променя това…?“ Това е моята цел, защото аз самата бях от мрънкащите и може би ако бях прочела нещо такова – най – малкото щях да се замисля…Нямам представа дали щях да променя нещо, защото промяната става бавно и трудно, но със сигурност щеше да ми светне малко…, така както живеем по инерция с толкова задължения, работа, интернет, телефони, нямаме време да спрем и да погледнем отстрани – а ние от мрънкащите ли сме или от доволните, от щастливите ли сме или от нещастните, а обръщаме ли си внимание и т.н.?…
За това моя съвет е спрете за малко сега – оставете телефона, спрете телевизора, оставете яденета, работа и всякакви задължения за 2 минути – замислете се щастливи ли сте, робувате ли на чужди мнения или си имате свое собствено, работите ли това, което обичате или ходите с нежелание на работа, харесвате ли се така, както изглеждате или само заобикаляте огледалото, обичате ли човека до себе си такъв какъвто е, без да искате да го променяте или постоянно се чудите какво ви дразни в него, кой сте вие всъщност и какво ви прави щастливи?
Потърсете себе си…Живота е много кратък, а наистина може да го изживеете по прекрасен начин, стига да го поискате!
Ако статията ви харесва – ще ви бъда много благодарна да споделяте…
Още много истински истории можете да прочетете в книгата ми. Можете да си я закупите от ТУК!
