Най - тежкото заболяване на човек е ОТЛАГАНЕТО! Протечете това!

Назад

03 April 2017

Най – тежкото заболяване за мен, от където тръгват всички или поне по – голямата част от несгодите, депресиите и изобщо отрицателните емоции, е ОТЛАГАНЕТО!

Всички го знаем и сега отново ви звучи много познато, нали ? Но продължаваме да го правим – дали несъзнателно или съзнателно, продължаваме да отлагаме живота си, да живеем един недовършен и чакащ живот! Защо? Защото така сме свикнали...и ако не положим усилилия да го променим, може да си караме така дълго и просто да съществуваме... 

Познато ли ви е това – искате да започнете промяна на начина на хранене например, защото вече усещате, че е спешно – не изглеждате добре.., депресирани сте..., започват и здравословни проблеми..., обаче…Нещо не ви достига, винаги има оправдание в момента да не се започне ДЕЙСТВИЕТО, което всъщност ще прекъсне отлагането, винаги има едно – “ само да свърши този период, или само да имам повече време, или само да мине и този месец, онзи празник ” и така често това си става абсолютен навик, да си отлагаме, да си се депресираме все повече и повече, което води и до дълбоки вътрешни конфликти със самия себе си, а там наистина вече става сериозно…

Лошото е, че в повечето сфери на живота сме така, имаме да свършим някоя задачка – “ по – добре утре”, имаме да довършим някаква книга, някаква ситуация, някакъв разговор, има нещо счупено и трябва да го заменим с ново”…

Имаме мечта, която ако решим да действаме и сме постоянни, можем да сбъднем, но нееее и тя е отложена за момент, в който ще имаме повече време, повече пари, повече подкрепа или каквото и да е там повече... Всичко се отлага..., имаме перфектни оправдания това дадено нещо, да не се случи веднага…А истината е, че време имаме достатъчно за всичко..

Всички хора имаме 24 часа в денонощието, имаме едно и също време да се справим с нещата...повечето имаме семейства и работа, повечето сме ангажирани с хиляди задачки и по – дребни и по – големи, но само и единствено от нас зависи как ще разпределим това време. Дали ще отделим 3 часа да полегнем на дивана и да гледаме филмчета и след това да се оплакваме от това и онова, или през това време ще ДЕЙСТВАМЕ да си постигаме целите…

Това НЕДОВЪРШЕНОТО И ОТЛОЖЕНОТО е най – страшното, и знаете ли защо?

Замислете се.., в коя сфера са ви слабите места, депресиите, нервите и всичко... замислете се, откъде тръгва проблема ви..сигурна съм, че корените на 90 % от тях, е нещо недовършено, нещо отложено, нещо, което трябва да свършите, но за него време няма, а оправдания хиляди... Искаме да постигнем нещо, за да се чувстваме значими, за да постигаме мир със себе си, за да се харесваме повече, за да имаме повече самочувствие, ноооо нямаме време СЕГА, понататък..

Забелязвам навсякъде около мен, толкова хора с огромен потенциал, толкова хора с мечти, с цели, с възможности...но все валят оправдания и времето за тях никога не стига или даже не идва! Това е наистина заболяване, защото няма по – лошо от това да не се чувстваме щастливи, удовлетворени и да сме във вътрешни неразбирателства със себе си, в депресии – кое как е можело да свършим, как може да изглеждаме, колко по – щастливи може да бъдем, а ние все го забавяме или тотално отлагаме…

А КАК ДА ДОЙДЕ ДЕЙСТВИЕТО? КАК ДА ПРОМЕНИМ ТОВА ПОЛОЖЕНИЕ? КАК ДА СПРЕМ С ОТЛАГАНЕТО? 

Най – голямата пречка за действие, обикновено са страховете от провал...е, замислете се, какво най – лошо може да ви се случи ако ДЕЙСТВАТЕ, какво пък толкова може да стане, ако решите да започнете това дадено нещо? Толкова ви пука от хорското мнение или толкова ви е страх да не вземете да се изложите ? Пред кой? От какво? Задавайте си въпроси...:) Голяма работа..., попитайте се – най – често отговора на въпроса “какво най – страшно може да последва, ако не отложите, а действате”  е толкова незначителен, че може даже да ви накара дори да започнете веднага!

Забележете, ако имате хора, покрай вас, които са успели в нещо – било то да успеят да свалят килограми, да се преборят с дадени страхове, по – успели в работата или в любовта, или в която и сфера от живота да е... Забележете какво правят те! Те НЕ ОТЛАГАТ, те действат, те не спират, дори и да имат моменти на застой, моменти на объркване – те отново се завръщат, действат, нямат стотици отложени задачи, нямат отложени цели, нямат отложени случки… Те сами си ги създават, може да стават бавно нещата понякога, но е факт, че при тях нещата се случват!

Когато отложиш, ти убиваш шанса да успееш, може би си оставаш в комфорта, където няма да имаш страх от провал или страх от новото, но си отложил още един ден нещо, което можеш да имаш само ако поискаш и действаш! 

Моята история накратко...

Преди няколко години бях на семинар, забравих точно какъв, но на тема “Развитие”…, може би стотици пъти съм чела или чувала някъде нещо за “отлагането” , за “бездействието”, за “недовършените задачки”, до преди този семинар... и какви са последствията от тези “БЕЗдействия” – не сбъднати мечти, депресии, вътрешни войни, негодувание, обвинения към себе си и оттам ниско самочувствие, нещастие и какво ли още не… Но, според мен, на всеки си му идва времето, кога да осъзнае нещо и да разбере, че е наистина време да го промени! Е, моето време тогава дойде.. на този семинар се говореше предимно за това, как обичаме да отлагаме – волно или неволно, как всеки ден имаме нещо отложено за другия ден, нещо недовършено, как е толкова важно да променим това, ако искаме развитие и да вървим гордо напред...И как няма никакъв друг вариант, ако това не се промени, да искаме да се развиваме, в която и да е сфера от живота! По време на семинара ни дадоха малко време да помисли всеки за себе си, какво точно отлага, от всяка малка дреболийка, до големи и важни неща...И като започнах да мисля и си викам ооо, аз не съм от тези, аз нищо не отлагам, познавам хора, които отлагат, но аз не съм от тях, определено…;) Истината обаче, излезе друга...и така...след няколко часа анализиране и мислене върху моите си неща, се оказа, че мнооого обичам да отлагам, без да се усещам явно,... и то в различни сфери от живота,  и се оказа, че изобщо не съм от тези, дето се опитват да действат на момента ! ;)

Такаааа...Препоръчаха ни след семинара, когато сме по – спокойни и имаме време да помислим, да си запишем на един лист, всички неща, дори и дреболийки, които сме отлагали и да започнем да ги действаме едно по едно с отметки… ;) 

Започнах да пиша, да мисля и какво да ви кажа, направо не мога да спра... то книги до половината; отложени хиляди дреболийки - крушки дето не светят с месеци, неизпробвани рецепти; дрехи, които чакат с месеци за преправяне; стари вещи, които чакат разчистване или подаряване; оправяне на документи, отложени разговори; обещани срещи, но все няма време...Отложени стартове за лични неща / “уж” поради една или друга причина/, непостигнати мечти, които реално ако действам ще започнат да се сбъдват…. и така.. при мен бяха толкова много нещата, а мислех, че не обичам да оставям задачки за друг път.. ;) 

Затова, колкото и странно да ви звучи - наистина е така – започнете ли една по една да отмятате дълго отлагани неща, НОВИТЕ започват да идват! Вие започвате да действате и целите започват да се случват! В противен случай – всичко е в застой и може така да си стои години наред ! 

След това мое осъзнаване, започнах да се опитвам да променям нещата и лека по лека да нямам, или поне да са много малко нещата на изчакване. Каквото мога да го свърша сега и на момента, без оправдания, без мързел, без повече насъбрани хиляди задачки, ДЕЙСТВАМ.. :) И какво мислите се промени – всичко! Спрях да живея отложен живот, всичките ми мечти една по една започнаха да се случват, а разбира се оттам човек се чувства по –  удовлетворен, по – значим, по – щастлив, зарежда и околните !

Има и друго...Като изчакваме нещата да се оправят от самосебе си, а не предприемаме действия, често започваме да обвиняваме света около нас за нещастията си и това се превръща в полезна стратегия за бездействие...И така – бездействие, оттам критики към себе си и околните, оттам депресии и т.н..

Затова и сега, който е започнал да търси промяната и не знае как да започне…:

 Нека да спре за малко и да помисли:

1 .Какво е отлагал и продължава да отлага: дребни неща, големи неща, стари неща, глупави неща, “уж” незначителни неща... и т.н.

2 .Да се замисли защо отлага.. какво толкова му е страшното на действието ? Какво толкова ще загуби, ако започне да действа...Хорското мнение ли е в основата на притесненията? Мързела ли е? Излизането от комфорта ли е проблема? Да си задава въпроси, така ще стигне до отговора ;) 

3.Да се вгледа внимателно в живота си. Прави ли това, което би искал да прави, изглежда ли така, както може да изглежда, чувства ли се така, както иска да се чувства…?

4.Смело да предприеме дейност, която отдавна отлага. И така една по една да ги действа...Истината е, че след всяка свършена задачка или цел, ще започне да се чувства все по – добре и по – добре… И колкото по – голяма е тя, толкова по – дълбоко и по – истинско ще става чувството на удовлетворение и ще иска още и още действия ! 

Не забравяйте, ако искате вашият свят да се промени – не се оплаквайте от него, каквото и да е положението ви в момента, просто не бездествайте! Направете нещо! Всичко е във вашите ръце! Вместо да запълвате настоящите си моменти, с всякакъв вид несмислени и демотивиращи дейности, овладейте този навик и живейте сега! Действайте, вместо само да го искате, да се надявате или да критикувате!

“Отлагането убива ШАНСА” – Оскар Уайлд.

„Няма нищо по – изтощително от непрекъснатото усещане за нещо отложено, за нещо недовършено.“ Уилям Джеймс.

Ако твоето отлагане е свързано с храненето ти, ако не можеш сам да се справиш с излишните си килограми сам, ако искаш да си върнеш самочувствието, без диети и гладувания … включи се и ти към платеният ни курс “НеДиетата” https://www.kakvodaqm.bg/kurs-nedietata