Тази мацка, тази колоритна личност, която ще ви покажа, ми е от любимките, много ме забавлява, праща ми как пее, как си излиза ежедневно от комфорта, ходеща реклама ми е и изобщо нямам думи за нея, тя е дива, истинска и неподправена…Благодаря й, за това престрашаване…
Споделено от Таня Аврамова:
„Вече 1 година съм в Зоната, повечето на око и съм от 80 на 69 кила.
Ооо Кати от 1 година не смея да публикувам, ама айде за всички мили дами и господа ще кажа: бях депресирана, изнервена, контролираща, намръщена, все ядосана и все скандали в къщи… 80 кг започнах, очите ме боляха, редовно и главата, кръста, ръцете, краката, имах проблеми с червата, световъртежи, премаляне, ставаше ми лошо и не можех да отслабна и тва е…
И един ден… гледам Кати…това слънчево момиче, все ми излизаше във фейса, с една зона-мона, юмруци, шепи, шамари и какво обяснявашее, незнаех изобщо… Виках си: „луда жена е тази“ и ето, бях в групата с чинийките /предизвикателството демек/ и започна трансформация на храненето ми с нови вкусове.
Запознах се с нови работи, дето не бях ги яла преди това: чия, авокадо, тахан, нахут, трици, подправка самардала хахаха, абе все нови и нови храни и комбинации… И в началото беше едно лутане напред-назад, мъка, къде бях в Зоната, къде не.
Кати ни предложи и психологическо предизвикателство и тамммм вече, там осъзнах защо съм на този свят, отвори очите ми и направоо рестарт…Бяхме скарани и с роднини и какви ли не драми, вече всичко е в миналото…Подобрих отношенията си с доста хора, започнах да гледам по нов начин на живота.
Отделно, започнах на рисувам, после маникюри взех да правя, на зумба да ходя, в работа ме повишиха и сега съм 69 килограма и вече не се тегля и меря, защото нямам нужда, чувствам се перфектно в тялото си…
Вече нямам болежки, щастлива съм, направихме ремонт, имам бурканче на щастието, записах се и на курс по неврографика, купувам си книги, гледам осъзнаващи филми, живота ми е нов, приказна разлика, дълъг пост стана хора, но от сърце
Живейте бе, грабете с пълни шепи. Мъжът ми все ми вика: живееш като Алиса в страната на чудесата, бе момиче . За сега имаме плюшени мечета, но чакаме и нещо по-хубаво да се случи, знам че ще е скоро, обичам те Кати, благодаря на всички за всичко.“
Пожелаваме ти от сърце „хубавото“ да се случи и да продължаваш със същият ентусиазъм да се раздаваш.
