Нова историяКато ми пише някой: „Много мразя дълги постове, съкрати ги тези истории – колко кила е свалил човека и готово“… и направо ми идва да му тегля една…
Че ти като 5 минути не можеш да отделиш да прочетеш една мотивираща история, къде изобщо тръгваш да мислиш за промяна, при която се иска отговорност и доста работа! Или се отваряш да работиш по себе си, или си оставаш жертва – на килограми, болежки, на държавата, на шефове, на съпрузи и т.н…
Историите са точно толкова дълги, колкото трябва! Само едни килограми не могат да те мотивират, няма да те докоснат емоционално. Наясно съм, че има хора, дето никой не може да ги надъха, те си искат жертвената позиция – някой да им е вечно виновен за положението и да си се оправдават до безкрай!
Ние пишем историите и правим предизвикателствата обаче за другите, които имат нужда от тласък, от вярна информация, които умеят да чувстват, готови са да се борят с оправданията и желаят да се развиват
Споделям днешната супер мотивираща история и лично за мен, много вдъхновяваща, ха, да видим може ли да я прочетете до края
„Здравейте, казвам се Мария.
Зоната ме вдъхнови, когато майка ми и баща ми я спазваха по книгата на Бари Сиърс и свалиха по 20кг преди повече от 10-15 г, тогава оправиха здравето си. Радвах им се, но на мен ми изглеждаше сложна с тези сметки и не я започнах. Бях на работа, с 2 деца, кога да се занимавам и с нея…
Сега съм на 50 г., все още не съм в климакс. След 40-те си години започнах да качвам и дори не го осъзнавах. Дотогава всичко си вървеше по инерция… Обичах живота, насладата и храната. Обичах да ми е вкусно и често от лакомия преяждах.
И така, без никакво съобразяване, всяка година си качвах по 1 кг поне нагоре. До момента, в който ми изписаха лекарства за високо кръвно, инсулинова резистентност и преддиабет, щитовидната жлеза, миоми.
Започнаха да искат да ми режат навсякъде всичко.
И осъзнах, че за всяка болест, спасението беше едно – да се храня здравословно и да отслабна.
Казах си: „Е, може ли всеки да ти го казва и ти с тази лакомия да продължаваш…Стига вече оправдания. Ако променя начина си на живот, може и да ми се размине…“
Разбира се, започнах, когато стана съвсем критично. Преди 3 г. ударих 3 цифри на кантара и вече сериозно се уплаших. Разбрах, че няма как да продължа по същия начин. Винаги ме е спасявало, че съм висока. Супер оправдание…разпределяли се равномерно килцата по цялото тяло…
Но в един момент осъзнах, че няма вече за кога и накъде. За да съм здрава, трябва да променя начина на живот.
И започнах Зоната с Катина, която така добре и позитивно е опростила и поднесла, иначе сложната информация!
И съчетано със спорт /плуване, водна аеробика, пилатес, тренировки в ютюб – в началото само по 1 път на седмица, после по 2, а сега почти всеки ден по 1 час. И така тренировките, плюс хранене по Зоната, плюс масажи и сауна, плюс ходене и фейсйога, взе да има ефект. Не беше лесно в началото…
Съвсем нормално е не 1, а дори и по няколко часа на ден, една жена да отделя време само за себе си, за спорт и да се погрижи за добрата си храна. Това не е грях, на мен ми трябваше много време да го осъзная и да не се чувствам виновна. Винаги всичко и всички бяха по-важни от мен. За мен…все не оставаше време.
Понеже доста пътешестваме – там излизам от ритъм и прегрешавам, но като се завърна си давам зор да съм веднага обратно в Зоната. Приемам, че и грешки се правят и продължавам.
Кръвното и захарта оправих вече, без лекарства съм. Младостта и жизнеността ми се завърнаха. Знам, че мога и още десетина килограма да сваля. Продължавам, с възходите и паденията, често го карам на око, но държа средната линия.
Много е важно да си излизаме от мързеливата си зона на комфорт. Да се научим да се грижим ние сами за себе си, а не да караме другите да се грижат за нас. Да държим високо енергията си и да даваме на другите светлина и мотивация. Възможно е. И така – светът е голям и спасение дебне отвсякъде! А, така става и весел, лек, щастлив, красив!
Нас никой не ни е учил как да се храним и с какво. Сега е безценна тази информация. Дано повече деца поемат от млади по този път, без да се налага да станат болни и тогава да действат.
Едно от най-трудните решения в живота ми беше да зарежа дългогодишната си работа като архитект, за да последвам сърцето и творческата си натура, като създадох арт работилница Багра https://www.facebook.com/bagratvorec…
Следващото по трудност беше да се науча да си обръщам внимание, без да изпитвам вина! И за двете се искаха смелост и ежедневни нови избори. Искам да ви надъхам да следвате мечтите си и да вярвате повече в себе си, защото и на 50 г, животът може да бъде прекрасен!
С новото ми мислене и визия, всичко в живота ми се трансформира, мечтите ми се сбъдват почти веднага, получавам внимание и добронамереност… сякаш пред мен се постла червен килим, по който да вървя гордо, уверено, без срам, като красива, силна и смела жена!
Изводът е, че за се научиш да получаваш отвън, трябва да се научиш да даваш и на себе си! Започвайте, без отлагане, позволете това време да бъде насочено И към вас! “
