„На 32 години получих първия си бърнаут, последван от депресия…

Работех всеки ден по много – носих перфекционизъм, който водеше до много поети отговорности…Така започнах да оставам след работа в началото по 1,2 часа да си довърша…После в събота и неделя да ходя за още малко, това се превърна в ежедневие, накрая взех да сънувам даже заявки и проекти…Животът ми беше само работа, а вече имах дете и семейство…

Никога не ми беше достатъчно. Все имаше още какво да подобря, още какво да докажа, още какво да дам, да променя… и пак не беше достатъчно…

И така, докато тотално тялото и психиката ми отказаха, а бях още много млада…

Трябваше да се вземе категорично решение…

Напуснах работа…останах си вкъщи – чистене, готвене, домакинстване и…. малко след това дойде депресията…

Всъщност, аз не знаех какво ми е, кой ти знае по това време какво е депресия…?

Просто нямах страст за живот. Всичко ми беше безинтересно, станах мълчалива, тъжна, крива… ей така „без причина“…

В малкото пъти, в които решавах да споделя на някой какво ми е, чувах: „я се стегни, всичко ти е наред, лигавиш се, не си измисляй глупости…“

А на мен по цял ден ми се ревеше, хора, беше ми толкова празно и тежко в онези моменти…Взех да мисля, че полудявам…Посетих психиатър, срам ме беше, но отидох…той ми каза: „чиста клинична депресия“…изписа ми антидепресанти…

Оттам започнах да ям сладко като луда, тялото ми искаше, явно в опит да запълни емоционалните ми липси…Килограмите тръгнаха нагоре…20 кг качих набързо…Не разбрах как се случи…

След 1 година не издържах повече вкъщи и се върнах отново на същата работа, този път си обещах, че няма да се оставя така да преработвам, казах си леко, спокойно, по-малко…Да бе, да…

Тя тази програма с работохолизма е като наркотик просто, не стана и пак влязох в същите сюжетни линии и след няколко години пак се докарах до абсолютно същото състояние – тревожност, бърнаут и същата депресия…

Работата отново беше превзела цялото ми ежедневие. Не знам как пак го допуснах… и напуснах. Този път окончателно.

Разбрах, че явно изобщо не съм си взела уроците от предния път, за да ми се случи същото…и реших този път да направя нещо различно – терапия с психолог…

Ходих известно време и всъщност осъзнах толкова много неща…Този път работих със себе си…намирах корена на проблемите си, рових се, преоткривах се, наблюдавах се, опознавах се, правих нови избори…

Сега като погледна назад осъзнавам, че се бях идентифицирала с работата си изцяло. Нямах собствен център. Мнението на хората за мен беше най-важното нещо!

Живеех в непрестанно доказване и раздаване, това е бил смисълът на живота ми, което в един момент ме доведе до липса на радост и безжизненост…Разбира се, всичко е свързано и с детство и родови програми, но ще стане дълго…

Отделно, адреналинът в работата ми е бил на степен максимум и изведнъж вкъщи – без толкова отговорности, без толкова поет товар, без да съм толкова нужна? Аз не знаех как се живее така…Тялото ми се е опитвало да се възстанови от всичко, което му причинявах…Но кой ти ги разбира тези неща тогава?

Така…качих още килограми…

Оправих се лека по лека психически и излязох от тези състояния, живнах, започнах да работя във фирмата на мъжа ми…Нооо килограмите, които бяха станали вече 50 отгоре – останаха, въпреки, че уж вече спрях със сладкото и вредното хранене…

Бях чувала за Зоната, ама тя ми беше доста сложна…Една приятелка ми подари твоята книга Кати, но…тя дълго отлежаваше на шкафа ми…Обаче съм много благодарна и голяма част от промяната дължа на това, че тя, моята Борянка – не се отказа от мен! Не спря да ми казва колко е лесно в Зоната, да опитам, да действам, да не се лъжа, че само изглежда толкова трудно, че е вкусно и засищащо и т.н…

И така, моментът ми за външна трансформация също настъпи, след голямата вътрешна… и най-вече след като видях отслабнала вече моята приятелкаЯвно окото ми имаше нужда да повярва…и най-сетне опитах и аз и прочетох твоята книга…

И така, вече 2 години съм по Зоната. Влюбена съм в нея, вкусът ми се промени…вече съм 50 кг по-малко, леко ми е, по-здрава съм, разбира се и се научих да си обръщам внимание…

Първо грижа за мен, после за всичко останало…Тези думи, за да ги напиша лесно, но колко трудно ги приложих и попих…

Също така сякаш Зоната влияе на настроението ми, чувствам се прекрасно, от години вече не пия антидепресанти, не взимам и други лекарства.

Аз го научих по трудния начин този урок, надявам се при вас да е различно…Опитайте Зоната и няма да съжалявате. “

Дълга история, но я оставих цялата, защото е дълбока и пълна с толкова уроци и осъзнавания…Който е готов да чуе истински, да чете между редовете, да усети написаното…може да промени много.Тази история дава отговори и може да променя животи… Благодаря ти от сърце Мария, че сподели с нас тези толкова лични редове, това означава много за нас, че ни показваш пътя на преоткриването си…Знам колко хора са в този сюжет и как ще ги докоснеш…

Мисля, че и снимките ти говорят много и за твоята душевна промяна!!! Огромно браво! Да я поздравим

Ако искате да бъдете в Зоната с вкусна и балансирана храна, може да си помагате с нашите книги и да си отслабвате/оздравявате с удоволствие:

Книга за готвене, рецепти за цялото семейство
https://www.kakvodaqm.bg/produkt/kakvo-da-yam-za-da-otslabna/

Зоната без млечни и без глутен, за всички, които имат непоносимости, но искат да се хранят вкусно и балансирано
https://www.kakvodaqm.bg/produkt/v-zonata-bez-mlechni-bez-gluten/

Децата и Зоната – уникални рецепти за малки и големи
https://www.kakvodaqm.bg/produkt/decata-i-zonata/

Книгa с обяснения на Зоната + таблица + много психологически причини за излишното тегло + ваши истински истории https://www.kakvodaqm.bg/produkt/yazh-vsichko-i-otslabvaj/