Казвам се Велина, на 31 години. Историята ми започва доста назад във времето, отчитайки не толкова напредналата възраст, в която се намирам :D, но пък съм щастлива, че след години търсене на решение за овладяване на здравословните си проблеми, срещнах Зоната, която стана част от начина ми на живот. И определено смятам, че това е една от най – правилните стъпки,  които съм предприемала за здравето и външния си вид.

Поставиха ми диагноза Хашимото, още когато бях на 16 – 17 години.

За щастие никога не ми се е налагало да  контролирам състоянието си с медикаменти, тъй като изследванията, които периодично се правят за проследяване на подобно заболяване, всеки път са били в нормални стойности, въпреки диагнозата.  Поради тази причина винаги са ме съветвали да не обръщам много внимание на това, което си нося и да си „свиркам“. С годините обаче започнаха да се наслагват допълнителни здравословни „бъгове“, предполагам произтичащи от Хашимото – висок пролактин, който бе установен по друга причина, след гинекологичен преглед, заради проблеми с цикъла. За въпросният пролактин отново ме посъветваха да не предприемам никакво лечение. Стойностите му не били критично завишени и не налагат назначаване на терапия. И така, години наред си живеех с тези проблеми, без да им придавам особена важност.

Просто защото ми беше казано, че трябва да си живея с тях и няма кой знае какво да се направи по въпроса, пък и „те много хора са така, не е нещо, от което се умира“. Съветите на лекарите бяха да си проследявам ТСХ (хората, запознати с Хашимотото, знаят, че това е основният хормон, който отчита състоянието на щитовидната жлеза) и ако стойностите му започнат да излизат извън норма, тогава вече може да се започне лечение.

За съжаление конвенционалната медицина и нейните специалисти, на които основно разчитаме в такива моменти, могат да се намесят за „помощ“ едва когато вече има налице проблем, който обаче трудно, в повечето случаи и невъзможно да бъде излекуван , но пък за сметка на това може старателно да бъде „отглеждан“ и поддържан с разни хапченца, уж за успокоение на пациента. И това ние в днешно време все още наричаме лечение.

Говоря с цялото си уважение към лекарското съсловие, разбира се, че тези хора помагат според възможностите си. Ще ми се повече обаче да се говори и алармира за нуждата от здравословното и балансирано хранене, за ГМО боклуците, които широко се рекламират и голяма част от нас редовно консумират, за ПРЕВАНТИВНИТЕ мерки, които са ОСНОВНОТО, върху което трябва да се фокусираме, ако се стремим към постигане на истинско здраве. Да не говорим, че  причините за възникването на болестите, са все още много непозната материя и човек трудно би достигнал до отговорите, които търси за тях, защото няма нужното знание и подход да ги открива.

Щастлива и благодарна съм, че открих Зоната, която ми послужи за основа, на която винаги да разчитам, що се отнася до моите „болежки“,  защото съм пробвала всякакви начини и алтернативи за справяне с тях – но без резултат. А и се оказа, че това е един дълъг процес, освен това нещата далеч не опират само до храненето.

Но да се върна в онзи момент, когато събирайки мнения от различни лекари, всичко ми звучеше сякаш не толкова притеснително, все пак  ме успокояваха, че нищо чак толкова сериозно не се е случило с мен.С течение на времето обаче, аз започнах да се чувствам НЕдобре, с ясно изявени симптоми, споделям част от тях – умора, сърцебиене, липса на енергия, на мотивация и разбира се наднормено тегло, къде без него… В крайна сметка, начина, по който се чувствах, за мен беше категоричен сигнал, че не мога, а и не трябва да стоя и да си търпя дискомфортностите, които ми носи Хашимотото, само защото според изследванията ми не е толкова сериозно.

Състоянието ми ме подтикваше да предприема нещо незабавно, а не да чакам нещата да се влошат до там, че вече да няма какво да се направи. Ровех се, търсех алтернативи за лечение на щитовидната жлеза и всички съпътстващи „бонуси“, за които споменах. Пробвах с билколечение, всякакви нетрадиционни методи, какво ли не опитвах и всичко с временен успех. Дори умишлено и целенасочено съм започвала и стандартна терапия, назначена ми от ендокринолози и гинеколози, но ефекта от нея – отново временен, само докато трае терапията. И все пак никога не съм се примирявала с незадоволителния резултат, защото тялото ми подсказваше, че има нужда от помощ.

Срещала съм и препоръки за Зоната в това време, но покрай другите опити за справяне със ситуацията, някак все подминавах съществуването й. В един момент си дадох сметка, че трябва да опитам. Хиляди други неща съм пробвала, защо не и това. Казах си  „не е нещо, което ще ми навреди, а и ако успея да се отърва от излишните килограми–супер“. И така, сериозно се заех с опознаването на Зоната, с помощта на страницата и сайта на Кати, които по някаква „случайност“ ми изскочиха във фейсбук един ден. Преди това съм имала един неуспешен опит да се храня според правилата на този режим, но цялата организация, тегленето на грамажи, спазване на часове ми се стори толкова отекчителна, че бързо се отказах.

Благодарение на Катина обаче и начинът, по който тя представя нещата, Зоната взе, че се превърна в нещо достижимо и лесно за реализиране. Тук е момента да спомена, че аз грам не обичам да готвя, дори бих казала, че съм скарана с кухнята :D, винаги съм смятала, че времето прекарано в готвене е тотална загуба :D( да ме извинят кулинарите) и че човек може да се занимава с много по-”смислени” неща. Но в крайна сметка няма как без елементарна кулинарна култура. А и започвайки с този режим разбрах, че не е нужно да си майстор готвач, за да успяваш в Зоната – иска се само постоянство и търпение, за да откриеш своя си начин на приготвяне на храна, своите си комбинации и любими храни.

Да спомена също, че аз изобщо не съм и стриктна, имам много моменти, в които излизам от Зоната, после пак се връщам, доста съм хаотична и неорганизирана. И въпреки това, на шега, на майтап, с моменти на по-голяма отдаденост към балансираното хранене, с моменти на „прегрешения“, вече година живея със Зоната. Започнах март 2020 година. Само след няколко месеца забелязах промените. Установих, че съм се освободила от 10-те си излишни килограма, но което тотално ме зарадва и изненада – година по-късно, при направени рутинни изследвания за Хашимото, засякох  оптимални стойности на ТСХ хормона, а още по– учудващото  беше, че дори системно поддържаният през годините висок пролактин беше влязъл в норма, за ПЪРВИ път, без никакви други опити да го контролирам с каквото и да е, освен със Зоната.

Към днешна дата се чувствам добре, пълна с енергия и щастлива от факта, че в крайна сметка намерих решение на дългогодишните си проблеми по възможно най-здравословния и щадящ начин. Смятам, че това е само началото, нещата тепърва ще се избистрят и напасват. Но съм убедена, че за всяко нещо си има точното решение, което идва, само ако човек е отдаден и с желание и постоянство търси най – доброто за здравето си. Тогава и намира. Нищо не идва на готово. За съжаление стандартната медицина в повечето от случаите не може да излекува нашите болежки, може само да ги замаскира. Това е истината.

Решението винаги се крие в нас самите, желанието ни и волята да поемем отговорност за здравето и живота си. Да, Хашимотото е диагноза, но никога не се примирявайте с факта, че тя ще контролира начинът, по който да се чувствате и че „няма какво да се направи по въпроса“. Само и единствено вие сте тези, които могат да овладеят състоянието си, тези, които да се  отнесат с нужното отношение към знаците на собственото си тяло и нужди . МОЖЕ много да се направи, много да се помогне и лечителят се крие във всеки от нас. Никой друг , освен вас самите, не познава по – добре това, което сте, начинът, по който се чувствате и мислите и само вие знаете кое е най – доброто за тялото си. А Зоната е най – добрият и верен спътник по пътя към истинското здраве. Гарантирам! Опитайте и няма да съжалявате! Решението за всяко нещо обикновено е просто, достъпно и на една ръка разстояние. Да, изисква се човек да отдели време за себе си, да понаучи някои нови основни неща, да бъде постоянен, да изгради нови навици,  но усилията си струват.

След време ще забележите как тялото ви се отблагодарява щедро за любовта към него. Действайте смело и не се отказвайте! Изборът е ваш – въртене в омагьосан кръг и ходене от лекар на лекар, без алтернатива за излекуване или излизане от порочния кръг с поемане на лична отговорност за собественото ви здраве. От настоящата си позиция съм  на 100 % убедена, че рано или късно всеки стига до осъзнаването, че освен на себе си, на друг не може и не трябва да разчита по отношение на здравето и благосъстоянието си . Желая успех на всички до пълна победа!