Толкова съм щастлива, когато видя какво представлява процесът на промяната, когато я избереш…
От човек, който се чувства като разпаднат дълго време, да започне част по част да се събира, да задейства вътрешните си сили, да създава цели, да започне с действията, да търси мотивацията, да успява… и накрая, дори той самия да бъде мотивация за някой друг. Гордея се с теб Мими, ще следим твоята история
„Здравей Кати!
Казвам се Мими, на 57 год и съм от Ямбол, ако има и други от тук може да се намерим. Моето приключение в Зоната започна с твоето майско предизвикателство тази година 2024.
За мен беше много вълнуващо, много интересно и малко объркващо, де Приех го като забавление.
А аз от дете съм с наднормено тегло. Като бях по-малка ми се присмиваха, наричаха ме с доста обидни думи. По-късно през годините сякаш свикнах да съм си така. Трудно си намирах дрехи, обувки, тъй като и там имаше проблем.
Хората на моята възраст знаят какво беше „едно време“ и колко много неща нямаше. Правих опити с дебелариуми…свалях малко, но сякаш като си млад и нямаш болести, не ти пука толкова…
После се омъжих, родих и станах пак същото буре. Висока съм 170 и всички казваха ти не си дебела, ти си едра и аз ….малко по-малко се върнах към моите 100 кг. И така доста години. На 45 години смених работата си и тогава изведнъж килограмите тръгнаха още по-нагоре. Бързо и безвъзвратно станах 120кг.
Припознах се в тях и така, докато не реших, че е време пак да отслабвам, този път с друга известна диета и така – свалях, качвах, един и същ омагьосан кръг.
Сега работя от понеделник до събота включително. Грижа се за 90 годишната си майка. Напрежението е доста. Грижите не са малко. Времето все не стига.
Чувствах се дебела, уморена, мрачна, изоставена, неразбрана. Имах неспокоен сън, от време на време даже без сън. Болки в колената, в гърба, в кръста. Вечер се прибирах, хапвах и … край, не можех да се вдигна. Чувствах се като развалина…
И въпреки, че Кати казваше, по-добре да не се теглим по време на предизвикателството, аз със моите 116 кг на 1-ви май, който изтеглих, си виках няма как да не свалям поне в началото.
На 15тия ден след старта на предизвикателството, бях с 6 кг по-малко, вече спях доста по-добре, имах енергия за 5тима. Разхождах си кучето сутрин и вечер и за само няколко дни установих, че вече мога да правя по 6-7 хил. крачки на ден. Болките изчезваха. Чудно е, нали! Така се чувствах. Повече от чудесно. Сама се надъхвах, гледах страницата и историите на другите и бях толкова устремена, замечтана и нахъсана, както никога до сега. Трудно е на близо 60 години да настъпи промяна, но пък знае ли човек, докато не опита?
…Сега 3-4 месеца по-късно искам силно да се прегърна, както и всички Вас от екипа, Кати и момичета, които ме заредихте с тази енергия. От 116 килограма, сега съм с 20 кг по-лека. Факт!
„Не е измислица морето, щастието съществува“ е казал Фотев, а аз твърдя „не е измислица Зоната, щастието за тялото ви наистина съществува.“ Толкова съм горда със себе си, така съм окрилена и все по-мотивирана.
Толкова съм щастлива, че ми се обаждат познати и непознати да питат как постигнах това. Чувството да успяваш и мотивираш други хора е върховно. Зная, че има още какво да се желае, но също зная, че човек с постоянство, може да е като капката вода, която издълбава камъка.
С помощта на Зоната успях доста да променя начина, по който живея и работя. Освен очевидните физически промени, постигнатите резултати, имат голямо въздействие върху моето психическо здраве. Освен намалените обиколки и свалените килограми, голям напредък в качесвото на съня ми, събуждам се бодра, енергична, имам неизчерпаеми сили, върнах си увереността, че макар на близо 60 г – успях. По-добрата самооценка ми дава и по-добро самочувствие. За някой може да е незначителен успех, но за мен – голям. Ще приложа снимки, надявам се да окриля още хора да повярват в себе си.
Обичам те, Кати!“
