„Здравей, Кати!

Ето и моята история. Казвам се Ивелина и съм на 44 години. От ранна детска възраст съм с наднормено тегло. От 15 годишна започнах борбата с килограмите, но все съм пораженец. Не зная дали има диета, която не съм пробвала. Два пъти успях да видя по-голяма промяна във външния си вид, но беше за кратко. Първият път бях на кисело мляко 3 месеца. Никаква друга храна. Бях на 16 години. Единственият резултат от тогава е, че не обичам вече кисело мляко. Вторият „успех” беше, когато минах на режима на Дюкан. Страхотни резултати – за  5 месеца 40 кг. След това отново нагоре, отстраняване на жлъчка, оредяване на косата, две несполучливи бременности и мнооого килограми над моите първоначални излишни.

Така стигнах до заветните 157 кг. Влязох по спешност в болница заради жестока анемия. Докторите ми казаха, че трябва задължително да махна 20 кг, за да живея. Е, опитвах, но вече беше много трудно. Намразих киселото мляко, пилешкото месо / 5 месеца ядях само пилешки пържоли с кисело мляко и таратор по време на диетата на Дюкан/ , яйца не трябва да консумирам много, заради отстранената жлъчка. Е, каква диета да спазвам? Въртях се в омагьосан кръг 3-4 години. Животът ми се превърна в един ужас. Не мога да ходя повече от 20 метра без да седна, всичко се научих да правя седнала, защото ужасно ме болеше гърба. Не можех и да върша работата си в училище пълноценно. /Учителка съм в начален етап/.

Накрая ме връхлетя със страшна сила Ковид в края на октомври месец миналата година. Един месец борба за въздух, за живот. Докато лежах в леглото с мисълта, че може би си отивам, се появи ти, Кати. По някакъв начин твой лайф излезе на стената ми. Първо ме плени с излъчването си. После се заслушах в думите ти. Чаках с нетърпение да се включиш и попивах всяка твоя дума. Накара ме да се замисля за толкова много неща.

Така дойде заветната дата 20.11.2020 г. Събудих се с мисълта, че ми се живее, че искам аз да чертая пътя си, а не моите килограми да ми определят граници и разстояния, че искам да бъда полезна на себе си и семейството, на децата в училище.

Най-голямото предизвикателство беше, не какво ще ям, а как ще ям 5 пъти на ден и то от сутринта. Откакто се помня ям само вечер, след работа.  Първият ден се чувствах странно, все се прокрадваше мисълта, че с толкова ядене едва ли ще отслабна. Поръчах да ми купят хляб Вита, сирене котич, извара на Пилос и фъстъчено масло. Основно ядях препечени филийки с котич, маслини и краставичка. На третия ден почувствах прилив на енергия, вече не ми се спеше толкова, но все още се задъхвах от болестта. На Нова година се събрахме с моите родители и семейството на брат ми да празнуваме заедно. Майка ми като ме видя, ми каза, че съм махнала години от лицето си. Тя беше първият човек ,който ме накара да се вгледам в себе си и да видя промяната. Лицето ми беше свежо, кожата – чиста. Не се задъхвах вече толкова, даже играх хоро. Не можех и да си помисля преди време за това удоволствие. Най- голямото постижение за мен е, че не ям вече тонове сладко. Бях стигнала до огромни количества. С голям страх опитах едно парче шоколад, защото знаех, че тогава идва провалът. Но този път беше различно. За първи път ми се стори ужасно сладък и лепкав. Не успях да изям редчето, което бях предвидила. Това за мен беше толкова странно и невероятно. Не ми се дояде и на другия ден! Чудо!!!

След коледната ваканция се върнах в училище. Който ме срещнеше, ми правеше комплимент каква свежарка съм. От един месец вече виждат и промяната във фигурата ми. На 20.11. се качих на кантара и той заби на 146,3 кг. Явно болестта ми бе помогнала да падна под 150 кг. Днес съм вече 123,5кг. Не мога да повярвам. Ям по 5 пъти на ден, заобичах маслини, които не понасях изобщо, ям толкова малко и съм сита. Лягам в 12, ставам в 6 кипяща от енергия. Вървя без да пъшкам. Походката ми даже се промени. Ковид ме удари най-вече в сърцето, защото от ученичка съм хипертоничка. Кръвното ми скочи на 180/140. Сега без лекарства вече един месец е 120/80 или 130/90.

Успя да ме накараш да се поровя в душата си, да си задам много въпроси. Стигнах до много истини, скрити там на тъмно, имам още много да откривам за себе си. Имам ужасно много страхове, които ми пречат, но ме е страх сякаш сама да се изправя срещу тях. Мечтая си да се включа в такова предизвикателство, но всеки път срамът и мисълта какво ще кажат другите, ме спират. Мога много да разказвам за другата страна, която е вътре в мен, която съм скрила добре под сланинки. Имам още много път до мечтаното тяло, но сега се радвам на всеки мой ден, не губя време в очакване на резултатите. Много познати ме разпитват какво правя, за да изглеждам така. Казвам им, давам им линк към сайта ти, споделям лайфовете ти, но не са готови за промяната. Научих се да им казвам: „Явно не е дошъл моментът”. Преди щях да губя време в това да споря, да се мъча да ги убеждавам. Научи ме да не ги осъждам  и се чувствам много по-добре. Не губя енергия напразно, а я влагам където си заслужава.

Кати, ти за мен си новото начало! Благодаря ти от сърце! Нека Бог ти дава сили да продължаваш да ни заразяваш с този заряд, който носиш в себе си!“