Нова ТОП история!
Може би тази история описва най-точно една жена на около 50 г с излишни килограми как се чувства и как може да премине една трансформация… Според моят опит, тези жени са огромен процент у нас, точно с подобни мисли, проблеми и трудности…
Благодаря ти прекрасна Никол, напълно заслужени аплодисменти. Точно една година труд и то, като се замисли човек, истината е, че е много по-лесно да си дадеш малко зор и да си доволен всеки ден, все повече от себе си…Отколкото да се самоунищожаваш ежедневно с отлагане, чувство за вина и негативни мисли, емоции…
„И такааа….
Здравей Кати. Казвам се Никол и скоро навърших 53 г /не мога да повярвам, че става въпрос за мен/
Подвизавам се в твоите групи от март месец 2023 г. тихо, без мои снимки и клипчета
Чета, слушам, заменям и се кефя все повече и повече…
Започнах не вярвайки..
Прочетох и си казах: „Да бе, да…“, но направих мартенското предизвикателство и след като то свърши, продължих да се храня по същия начин.
В края на март месец бях -4 кг. Април месец предизвикателство нямаше, но аз повторих мартенското и в края на април свалените килограми станаха 8.
Започна да ми личи…Започнаха да ми правят комплименти..
Май още -2кг, Юни -3 и до края на годината общо -16!
Някъде по пътя успях да заразя няколко човека с вируса „Зоната“…
И точно бях решила, че за мен това са оптималните килограми, когато дойде безмлечното и безглутеново предизвикателство от февруари 2024 г. ииии…си отидоха още 4 кг. за един месец!
В момента на ръст от 167 см. тежа 60 кг., нося s размер, а започнах от 80 кг. и xl!
Имах “ невероятната“ мечта да вляза в любими дънки 29 размер/сега като си помисля и ми е смешно/. Е, влязох де, влязох за малко и излязох, защото в момента нося 27, 26…
Много пъти съм писала това писмо, мислено…една година!
Чувствах се неудобно, че някой познат ще ме види.., от дебелите снимки, от това че не изглеждам добре…, на фона на големите
резултати в групите… все ми се струваше, че моите са незначителни.., а и трудничко намерих снимки да се виждам добре в цял ръст !
За една година не направих нито едно селфи/до вчера /, да не говорим за клип.
Най-странното беше, че килограмите и размерите вървяха надолу, комплиментите ставаха все повече, а аз все не можех да видя новото си аз!
Започнах да се уча, с малки крачки…Като за начало се стараех да се оглеждам в очите на другите, а днес качих и първата си снимка в групата!
Какво ми помогна по пътя?
Спокойствието. Предизвикателствата. Твоите думи „Слушайте тялото си!“ Клипа с Даниела от Бургас. Никога не съм се притеснявала от това, че нещо съм сбъркала.
А и се промених. Дори когато не съм вкъщи се усещам, че все гледам да балансирам това, което хапвам
Започнах да ям любимите си неща, но да комбинирам правилно.
Започнах с малки стъпки да отделям повече време за себе си-масаж, събиране с приятелки, смях, пътувания…
Дадох си сметка, че нито ще подредя, нито ще спася света…!
Мога да разкажа много неща. Например, че носех предимно черни дрехи, защото прикриват. Поли и рокли отсъстваха от гардероба ми. Имах комплекси за тяло, визия, кожа и каквото се сетиш!
Имах страхотни проблеми със стомаха-киселини, силен рефлукс, за които забравих със Зоната.
Бях вторачена в работата си, изключително стриктна и много сериозна, с много високи изисквания към себе си и останалите. Бях забравила да се усмихвам и да се радвам на малките неща.., забравила направо, че съм жена…
Написването на тази история е истинската победа за мен. Промяната в мисленето и усещането. Сега осъзнавам, че свалените килограми и новата визия са само бонус към цялата ми промяна.
Благодаря ти, Кати. Благодаря ти за ентусиазма, за нестихващата енергия, за потока от позитивизъм и за широкота усмивка. Благодаря на Ивето за сърчицата на всяка чинийка и на всички момичета от екипа за неуморния труд.
Надявам се моята история да помогне на друг „Тома Неверни“ като мен преди!
