Тези, които ме познават лично знаят за моята трансформация, която постигнах благодарение на зоновото хранене. Това е моят начин на живот вече четири години и половина.
Всичко започна в момент, когато съдбата ми удари шамар, давайки сигнал, че е време за промяна, време за пробуждане, за преосмисляне и ново начало. Тогава взех решение да замина за Великобритания и да направя рестарт.
И така на 18.07.2018 година се преместих. От този ден по стечение на обстоятелствата се включих в Зоната, защото в първите 1-2 месеца докато се установя и започна работа се наложи временно заживея със семейството на братовчедка ми. В това семейство (двама съпрузи и 14-годишният им син) всичко се приготвяше по Зоната за цялата челяд от повече от година, та и аз бях приета като член на семейството и потребител на зоновото хранене.
Знаеше се, че „Тук това се яде и така се готви. В Зоната си“. Докато търсех работа и изчаквах за интервю, много често аз приготвях храната за всички. Трябваше бързо да разбирам, да чета, да пресмятам, да тегля, но се справяхме заедно. Всеки ден братовчедка ми и съпругът й ми обясняваха, как ще започна да отслабвам, споделяха опита си и постоянно повтаряха “Как не сме я открили тази зона по-рано!” Гледах изумена изумена и невярваща на всичко, което чуваха ушите ми.
Беше трудно начало не само относно навиците за хранене, но и относно цялостната адаптация, която трябваше да постигна в тази много различна от досегашната ми среда. Дотогава не харесвах себе си, защото бях ниска и пухкава, самочувствието ми беше ниско. Още от детство не съм харесвала как изглеждам и още помня колко храна криех, лъжейки родителите си, че всичко съм си изяла.
Като тинейджър бях убедена, че имам нестандартна фигура и всичките ми нови дрехи, трябваше да претърпяват някакви допълнителни корекции. Опитвала съм различни видове диети, с временен ефект, например безслузеста диета по метода на Арнолд Ерет и много други, занимавах се с различни видове спорт, но от това само трупах допълнителна мускулна маса.
Да, всичко се случи, така както ми го обясняваха. За 2 месеца свалих около 15 килограма, не че си бях поставяла цели да свалям, просто така се отразява зоновото хранене, че тялото само започва да се освобождава от натрупани излишъци. То знае колко, колкото е необходимо. На третия месец дарих всичките си дрехи в дарителен център и тотално смених гардероба си. Продължих да свалям до 6-ия месец и цялостно свалих общо 23 кг. Да, бях – 73 преди зоната и станах 50 кг.
Това виждаме на снимките, това е видимата промяна, информацията, която приемаме с очите си. Трябва обаче да кажа, че КИЛОГРАМИТЕ са само един много, много малък щрих на фона на пълната картина на цялостната трансформация. Може би повечето хора смятат, че това е начина да моделират тялото си. Но процесът е много комплексен, тоест да, тялото се променя, но не само.
Ето какво още промени балансираното зоново хранене в мен. Здравословните ми проблеми отлетяха без използване на лекарства. На снимката преди съм по-млада и се усмихвам, но вие не виждате, че тогава имах доста здравословни проблеми, които на моменти ме плашеха, аз ги усещах, но не ги изваждах наяве, не слушах тялото си, просто оставах сляпа, или не исках да ги видя, не исках да ги призная. Тогава моят редовен пулс в нормално състояние беше около 100 удара в минута, а при физическо усилия скачаше до 120. Ненормално ниските стойности на кръвно налягане понякога ме довеждаха до колаптични припадъци, понякога даже на публични места. Имах доста изразен предменструален синдром, както при повечето жени. Много често страдах от хранително разстройство, понякога живеех със страх да хапна каквото и да е. Получавах упорити кожни алергии, които на отзвучаваха с месеци. Причините най-вероятно бяха комплексни – нездравословна храна, стрес, претоварване и т.н. Дерматолозите ме поставиха на строга диета с редица ограничения за дълго време. Имах постоянни болки в гърба, краката ми ставаха оточни при стоене дълго време на крака. Признавам си, че на моменти се виждах на опашките в болницата, чакайки за лекарски преглед, наред с други уплашени хора.
Всички тези нещо останаха само като неприятен спомен. Няма ги. Благодарение на Зоната. Кожата ми поруменя, косата ми стана стана здрава. Изчезна дисменореята, загуби се и страхът. Приливът на енергия усетих в първите месеци.
Но истинското осъзнаване, равносметката от самонаблюдаването и психическите промени осъзнах много по-късно. Тогава промених цялостното си виждане за живота, схващането за щастие, промених характера си и поведението си. Започнах да градя ежедневно по-добра версия на себе си, да се харесвам. Станах много по-уравновесена в поведението си, вече не реагирах така остро и нервно, както преди. Аз дори и не съм осъзнавала, че с такова поведение съм обиждала особено близките ми хора и това наистина боли.
Безсънието и депресивните състояния също са вече само спомен. Изкорених много комплекси, които ме правеха гневна и недоволна и държаха съзнанието и мислите ми негативни. Приятелите ми започнаха да казват, че съм станала сияйна и лъчезарна, напълно непознати хора ме поздравяваха по улиците. Научих се да се радвам на малките неща, да оценявам момента, „сега“, научих се да обичам живота.
Промених възгледите си за любовта. Започнах да привличам хора и ситуации, които наистина ме карат да се чувствам комфортно и свободно. Хората около мен също станаха по-щастливи, виждайки положителния заряд. Много научих, още продължавам да уча и съм много благодарна!
Ще кажете, че съм посещавала психологически програми, ретрийти и подобни неща, а може би си мислите, че всичко това няма връзка с храненето. Напротив. Ако е така грешите.
Храната ли е това, което ме промени, тя ли ме избави от страховете ми и ме научи да правя правилните избори? Да, аз вярвам, че това, което слагаме в тялото си е много важно, защото поддържайки телата си чисти, ние поддържаме мозъка и мислите си трезви и ефективни, способни и адекватни сме за оценяване и справяне във всяка ситуация. Всичко заработи като скъп часовников механизъм благодарение на баланса. Храната ме научи „да слушам“ тялото си, да спра да се сравнявам с другите и да чакам нечие одобрението. Надпреварвам се само със себе си е не обръщам такова внимание на чуждото мнение. Всеки ден работя за изграждане на по-добра версия на себе си.
За хората, които все още не се решават за стартират, все отлагат, остават само като странични наблюдатели, не предприемат действия, чакат знаци и сигнали или се събуждат за действия чак когато получат „ритник“ от съдбата, знайте, че съдбата е такава, каквато си я „насъдбиш“.
Адмирации към Кати и целия екип, за мисията, която следвате!

От ТУК може да закупите, новата ми книга с вкусни, доказани рецепти в Зоната:
