18 July 2018
Как се научаваш на постоянство и търпение? Как на крехката възраст от 15 години се решаваш на трайна промяна и честно казано от тази промяна следва и промяна на целия ти живот след това? Тези и още много неща ще научите в следващата ни история, приятели! Ще се върна малко по – отрано. Всичко започна с един мой пост от миналото лято, точно по същото време. А, интересът към нашият курс “НеДиетата” след този пост показа, че не са никак малко хората, загрижени за здравето си, за визията и самочувствието си. Споделянето беше на една вече доволна от “Зоната” жена – Габи. Тя е майка на днешната ни главна героиня Виктория 😉 Габи е майка на две прекрасни момичета, твърдо решена на промяна и нов живот за себе си и чрез самата нея – промяна за цялото й семейство.
.jpg)
Ето какво беше споделила с всички нас Габи /майката/ преди 1 година : „Здравейте! Изминаха 2 месеца откакто аз и семейството ми сме в/около Зоната и тази група, дойде време за равносметка. Общо при нас липсват около 32 кг. Съпругът ми е – 12 кг, при мен днес кантарът отчете -10кг, голямата ми дъщеря е -6 кг и при малката липсват 4 кг. При нея са най-малко, но тя е на 10 години и често хапва и други неща. Публикувам тези статистически данни, освен да стимулират други попаднали в омагьосания кръг хора, а и да ви споделя мои лични впечатления от Зоната. Преди да започна аз се бях отпуснала, бях се предала и отчаяла от много неща. За тези 2 месеца аз промених буквално живота си. Върнах самочувствието си, чувствам се пълна с енергия и нови идеи. Освен, че свалихме доста кг., то ние променихме изцяло хранителните си навици и започнахме да овладяваме ситуацията. Чувстваме се прекрасно физически и емоционално. Сега ни предстои месец с почивки и много емоции,но ще сме в и около зоната.;) Групата НеДиетата много ми помгна в началото, тя е нашето голямо семейство, в което цари добронамереност и позитивизъм. Това са част от моите зонови менюта, които в повечето случаи забравям да снимам и публикувам, но бързам да сервирам, за да не кривне някой от моите;) И само да отбележа най-големият плюс на това хранене -ЯДЕШ И ОТСЛАБВАШ. Никога преди това не ми се е случвало. Гладувах като куче, след това организма си наваксваше и попадах в омагьосания кръг. А, ето какви вкусотийки си хапвам сега“ …
И така година след този пост, получих писмо от Вики 😉
Сега е момента да ви запозная и с Вики, за която всъщност е днешната ни история. Тя е голямото дете в семейството на Габи.
С помощта на майка си и своето желание и мотивация, от малкото пухкаво детенце на мама, за година и нещо, Вики се превърна в прекасна и елегантна девойка. Уникална промяна и изцяло сменен външен вид, както увереност и самочувствие. Ето снимки на “малката” в ляво, нехаресваща се Вики, без самочувствие и ядосана на диетите, които още от малка “трябва” да спазва за да се чувства добре;)…
В тази крехка възраст, тя е осъзнала необходимостта от промяна и успява да я постигне! Браво на детето, на двете снимки само банския е същият, а девойката вече в дясно… неузнаваема. Изключително важно е как изглеждаме в тази възраст, всяка подигравка, всяка нападка и неодобрение, те кара да се чувстваш различен, запаметява се надълбоко в нас и остава травми завинаги…
Вики каза така – ”Естествено в този “гаден “период, изобщо не обичах да се снимам и затова и имам само няколко спомена от тези си килограми…
А ето и нейното писмо до мен. Публикувам го така, както ми го е написала:
“Здравей, Кати, аз съм Вики и съм на 17 години. Пиша ти за да ти разкажа своята история, борбата ми с килограмите и откриването на Зоната.
Проблемите ми с килограмите започнаха много рано – някъде на 6-7 години съм започнала да се храня по-обилно и предполагам неправилно. До 13 това беше порочен кръг за мен – никакви забележки от близките ми не помогнаха. На 13 завърших 7ми клас (2014г.) . Избрах да кандидатствам в друго училище. Реших, че искам да започна отначало, да се променя и да сваля излишните килограми. Консултирах се с диетолог, който ми изготви персонален хранителен режим – никоя диета от интернет не беше помогнала и по това време теглото ми беше точно 87 кг. С много упоритост и воля в рамките на 10 месеца премахнах 20 килограма от теглото си – 67 беше магическо, вдъхновяващо число за мен. Поради една или друга причина спрях да спазвам въпросния хранителен режим, когато достигнах това тегло. Последваха две години на люшкане между полюсите и борба с Йо-йо ефекта – ту напълнявах, ту слизах под 67, но с мъчителен глад и наистина много лишения. Сега разбирам какво съм си причинявала… Това беше един много депресиращ период от около две години – мисълта, че искам нещо повече, но съм се загубила по пътя, ме тормозеше изключително. Всичко продължи така до май 2017 – тогава майка ми въодушевено обяви, че е открила в интернет нещо чудотворно – Зоната. Не било диета, не спираше да повтаря тя, а един изцяло нов начин на хранене и на живот. Не й повярвах, ако трябва да съм честна, бях скептична до последната секунда, а особено силно в мен се е запечатал един момент на изумление, когато, за едно от първите ни междинни хранения, тя избра да ни сервира ананас с извара и ядки.;) 😉 😉 Но съвсем скоро от моите 70 едва-едва закрепени с мъки килограми, не остана и спомен. Обиколката на ханша, талията, бедрата, ръцете ми се смали. И най-важното: почувствах се върховно!
Усмивката ми се завърна с всичка сила (и се задържа перманентно), най-накрая се отървах от чувството, че все нещо не съм направила достатъчно!
Не мога да опиша радостта, която изпитах след като свалих и последните си килограми ;). Наистина мога да заявя, че не само числото се промени. Кожата ми стана доста по-чиста и лесна за поддържане, тонусът ми се подобри, ала най-ключова беше промяната в самочувствието ми. Днес аз имам самочувствие. Уверена съм в себе си, чувствам се комфортно в тялото си и не ме е срам да го показвам!
Зоната стана част от мен. Отказа ме от много храни, за които иначе умирах. Днес се придържам около Зоната – позволявам си и други храни, не съм в крайност, ако почувствам нужда от нещо – хапвам го…, но открих едно: скъпата торта от сладкарницата или парчето пица, или порцията пържени картофи не ми доставят удоволствието, което ми доставяха преди, дори напротив. Улавям се, че в момент, в който съм на Рожден ден и ям парчето торта, което ми се полага, аз мисля за ягодовия чизкейк по Зоната, който ме чака вкъщи. Мисля, че Зоната ми помогна да преоткрия истинската храна, да ПРОМЕНЯ собствения си вкус и собствения си начин на живот. Благодаря ти, Кати, че помогна на мама да се вдъхнови от сайта ти и да не спира да се старае пак, и пак, и пак вече повече от година. Днес аз също експериментирам със Зоновите рецепти, чета и разглеждам. Защото важното е да продължаваш напред и да тласкаш лимитите си…”
Това беше разказа на малката, порастнала от рано Вики 😉 , успяла да пребори килограмите и да върне самочувствието си и то без крайности и лишения…БРАВО!
Много често майки ми казват “ Кате, трябва малката/малкия да дойде при теб, че е с много наднормени килограми – караме се, забраняваме му храни, но става все по – зле”…И аз казвам и по – зле ще става 😉 И питам…Вие как се храните? О, ние нямаме време, ние работим много, стрес това, онова… и….кажи сега за детето, как да му направим диета, вече май се депресира с тези килограми? Никакъв шанс, отговарям аз…Ама как така, ще спазва, направи му строг план…
Няма вариант това да е трайна промяна, това ще е за седмица, две! Единствения начин е със смяна на навиците от ваша страна, всички в къщи да хапвате по – хубава, по – истинска, по – балансирана храна… Да осъзнаете колко е нужно и важно това и за вас, и как докато вие самите не я осъзнаете и не започнете, не може да я искате от децата си..
Здравето ви и това на децата, зависят от вас,… увереността ви, самочувствието ви, а от там и вътрешното ви удовлетворение…толкова много неща зависят от храната ни, от мисленето ни, а не са ни даденост, трябва да се борим за тях !
Прекрасно е това, че Габи е осъзнала навреме да изключи от менюто на Вики и на цялото си семейство боклучавата храна и да я замести с истинска, прясна, претърпяла възможно най-малко обработка.
Личния пример, с който тласкаме децата си напред е на първо място. Промяната започва с нас и от нас.
А на семейството им….не спирам да им се радвам :*
