26 February 2018
Ето как започна всичко, разказвам аз, Катина 😉 – преди месец и половина имахме семинар в Поморие и първата вечер се срещаме всички жени и се запознаваме…;)
Пристигам аз, виждам двайсетина жени отчаяни, вече опитали всички диети, рецепти, гладувания и какво ли не, с празен поглед и едвам последни надеждички ;)…Виждам обаче, една от всички тези жени, по различна бе, някакси лицето й светеше, беше по – жизнена, по – гримирана, някак по – различна от другите…Честно, помислих си – тази жена все едно е СЛЕД промяната / а, на семинарите всички идват за да започнат тепърва от нулата Зоната/, толкова грее и свети, казах си няма как , щом е тук, … може да се радва, че е направила нещо за себе си и така си размишлявах на ум…;)
Започнахме да се запознаваме всички и да си споделяме, аз не познавах до този момент тази жена, не я бях виждала… и тя като започна:
“Казвам се Юлия, на 46 години, работя като начална учителка в Русе и вече 1 година съм в Зоната, благодарение на Кати и нейния сайт /и още много похвали, ама да не се възгордявам много, няма да ги кажа всички хахаха/.
За една година съм свалила повече от 30 килограма и живея нов живот, благодаря ти Кати! “
Естествено, аз бях супер доволна от този факт, най – малкото, че различих жената, която видимо изглежда по – доволна от другите и че точно така ми се стори, все едно от снимка ПРЕДИ / СЕГА, е СЕГА и така си беше! А , след като видях снимката от миналата година, от нейната промяна, наистина се почувствах удовлетворена и бях възхитена!!! И сега, ето нейната история, така както тя сама я разказва:
“Сякаш винаги съм имала склонност към напълняване. Висока съм 165 см. Като ученичка съм била 60 – 75 кг. В университета от стрес и обездвижване и след едно хормонално лечение за забременяване, нещата сякаш излязоха от контрол и се оказах с много наднормени килограми.
Започнах да гладувам за около 4 месеца, за да смъкна 24 кг, да ги кача отново в следващата половин година и да съм с увеличен черен дроб от глад и обезводняване. После 5-6 г. спортувах – бягах на ден по 3-5 км и 15 дни в месеца ядях, 15 дни “уж” лечебен глад. Така поддържах килограми, но без да отслабвам кой знае колко много. Приятелките, с които спортувах, напуснаха града. Живеех в един кръг – на работа и в къщи със семейството.
Много често започнах да меся и да правя пити, милинки, мекици – почти всяка седмица. Поне два пъти в месеца започнах да правя торти, а сладко ядях всеки ден, и то по много. Мислех си, че като меся толкова много, като приготвям сладкиши и съм такава добра домакиня, показвам на семейството си колко много ги обичам. Често се хранех емоционално. Депресирана и ядосана ли съм и бум в хладилника и от всичко по многоооо. Успокоявах нервите с храна. Чувствах се жалка, тъжна, безсилна и гневна. Ядях непрекъснато, без ограничения!
За няколко години качих повече от 30 кг. Дойде момент, в който вече ми беше все тая как изглеждам. Даже спрях да се гледам в огледалото. Трябваха ми все по – големи и широки дрехи. Не осъзнавах, че имам сериозен проблем…
Първата снимка ПРЕДИ / СЕГА, преди мислех, че е невъзможно, а сега това е една сбъдната мечта!
Последните години започнах да се вълнувам от отслабване…, разбрах, че всички болести и проблеми идват със страшна сила и трябва да променя това: опитах всичко – лунна диета, разделно хранене, 90-дневна, хапчета и какво ли още не. Стоях ту на картофи, ту на пилешко, ту на плодове, ту глад. След 1-2 седмици освирепявах от глад и се нахвърлях като невиждала на храна.
Преди близо две години ми се наложи хирургическа интервенция – нуклеотомия на два лумбални диска на гръбнака /защото години наред ме болеше кръста и вече бях почти обездвижена/. Откриха ми и пропукан диск на гръбнака и било въпрос на време сериозно да пострадам. Неврохирургът ме посъветва да редуцирам „малко” килограмите, за да олекне тежестта на гръбнака. А кантарът показа 116 кг…Ужас!
Операцията мина добре по думите на неврохирурга, но аз не можех да се раздвижа. Не можех да ставам, да се движа, обслужвах се трудно. Не можех да вдигна една чаша вода. Съпругът ми е шофьор, беше на път и не можеше да ме обслужва и помага. Дъщеря ми беше студентка, постоя няколко дни при мен, но трябваше да замине. И аз безпомощна, неподвижна и сама…
Бях се отчаяла до крайност, защото на тази възраст беше починал баща ми, и аз си мислех: „Ето! Край! И аз умирам!”. Като се видях един ден в огледалото и вярвайте ми… се уплаших от себе си – бледа, подпухнала, обездвижена и отчаяна.
Съвсем “случайно”, при дългото лежане и гледане на телевизия, попаднах на един канал, на който даваха ”Пълна промяна” и как хора по 150-200 кг. отслабват. Нещо се случи с мен, промяната в мен започна… аз реших, че е време да поема нещата в свои ръце.
Тук съм с една и съща риза, на първата снимка доста изпъната, на втората ми е оргомна 🙂
Винаги съм се раздавала на семейството си и близките си безрезервно. Но сега осъзнах, че трябва да направя и нещо за себе си. Реших, че вече обичам и себе си. Въпреки болките, започнах да си поставям за цел да ставам и да се движа. Живея в къща с много стъпала и на дъщеря ми и беше трудно да ми помага да слизам по стъпалата, затова купихме бягаща пътека, на която на много ниска скорост, започнах да вървя. Започнах да правя и гимнастика.
По същото време ми попадна и информация за „Зоната” на Бари Сиърс. Не ми бяха много ясни блоковете, но започнах поне на око да комбинирам правилно храните, дори и с не точни грамажи. И тогава попаднах на сайта на Катина. И нещата си дойдоха на място….Първите месеци на хранителния режим бях много взискателна, точна и критична към всичко, което ядях. Изключих за дълго време картофите и ориза. Ядях по 5 пъти на ден, с две междинни закуски, и всички ми се смееха, че не спирам да ям и да ходя с кутиите, а отслабвам. Бях се вманиачила със стриктни менюта и без никакви прегрешения, защото исках бързия резултат…и той дойде..
Видях, че бързо топя излишните килограми – първите месеци повече, а после по 3 кг на месец и започнах да си позволявам и храни, които доста време не бях кусвала, хапвах от оранжевите и червените рецепти.
За една година смъкнах 30 кг. “Чудото” стана и то с хранене по 5 пъти на ден! А, аз толкова години съм се мъчила с глад! От 116 кг вече съм 86 кг и продължавам. Реших няколко месеца да не съм толкова стриктна, пак в Зоната, разбира се, то вече така ми е най – вкусно… Имам още за сваляне, но се радвам, че знам пътя и не се страхувам. Вече съм готова отново да продължа и да смъкна останалите наднормени килца.
Аз, която преди треперех за сладко и не минаваше не ден, ами час да не хапна вафла, или сладкиш, сега не изпитвам желание за сладко. Това за мен беше най-голямата промяна. Сега не гладувам. Чувствам се страхотно, със самочувствие. По-щастлива съм, доволна и пълна с много енергия. Преди не пиех вода с дни. Сега се научих да пия вода и тялото ми само си я иска. С течение на времето вкуса ми се промени много и мога да кажа, че вкуса се възпитава.
Продължавам да ям тесто и сладко, но вече със заменени по – здравословни продукти и тези са ми в пъти по – вкусни от обикновените с бяло брашно и захар…Ето малка част от любимите ми храни 😉
Съпругът ми не се придържаше към моя хранителен режим, а си ядеше бял хляб, пържено, майонеза, захар, тестяно. Ядеше по веднъж на ден докато пътуваше и беше понапълнял. Есента му откриха висока захар – около 12. След поредните ми молби да промени храненето си, той ме послуша и разбира се, след като видя и моята промяна. Започна да се храни 3-4 пъти на ден и да комбинира протеини, въглехидрати и мазнини,но на око. След 1-2- месеца той смъкна кръвната захар без лекарства до нормата 5, а килограмите му бяха с около 10 по-малко.
От скоро и дъщеря ми започна да се опитва да се храни зоново. Но тъй като е още млада и не са я налегнали многото болести не е много стриктна и бързо губи мотивация. Но много от рецептите харесва и ги хапва с удоволствие – мекичките с хуск, палачинките, особено много уникалната закуска, мъфините с праз и сирене, всички салати, суровите шоколадови бонбони с ядки. А колкото до мен, май няма нещо, което да не ми харесва. И салатите, и манджичките, е десертите. Но най-любимо ми е джинджифиловото изкушение, уникалната закуска, мекичките с хуск, всички салати, десерта с тиква, мед, орехи и извара – абе май…..всичко.
В сайта на Катина рецептите са толкова добре обяснени, че трябва само да наредиш продуктите на масата и да сготвиш.
Харесва ми и платената групa „Недиетата”, в която се обменят вкусни, лесни и зонови рецепти, гледам как си помагат и се мотивират. Оценявам, че е можело и по-рано да се включа в нея за мое улеснение. Защото в началото определено ми беше трудно и сложно да смятам блокове и грамажи. Дълго време бях сама и нямаше с кого да говоря на тема балансирано хранене, а е хубаво да имаш съмишленици, с кого да споделиш, да те подкрепи и да те мотивира да не се отказваш, когато ти е трудно. Понякога се е случвало да не спазвам точно и да ям от всичко, но….после пак се връщам в зоната. Важно е постоянството.
Повечето от приятелите ми, с които не се бяхме виждали от доста време не можеха да ме познаят и се изумяваха от положителната промяна. Много пъти последните месеци чувах, че съм се подмладила. Но и много често чувах: „Аз нямам време да ям на работа! Аз не мога да си нося храна! Твоят режим е много скъп и труден!”.Това са само оправдания на хора, които не са готови да започнат промяната. Ще кажа на всички-действайте! Не се самозалъгвайте! Не отлагайте! Бъдете търпеливи и постоянни и успеха няма да закъснее!
Това съм аз сега с дъщеря ми, на дясната снимка – вече уверена в себе си, доволна, щастлива и обичаща себе си и тялото си, а тази жена в ляво….,тя си отиде…., заедно с депресиите, заедно с непрекъсната вина за изядено нещо грешно, заедно с болестите, с проблемите и всичко….
Само като знам как сега някой чете цялата история, гледа снимките ПРЕДИ/СЕГА и си мисли, че това не може да е той и че при него няма да се получи…, а аз преди време си мислех същото, просто действайте – яде се, вкусно е, бързо стават рецептите, всичко останало е оправдание!!! 🙂
Благодаря от сърце на тази жена, че се престраши и сподели историята си с всички, за да може да мотивира една голяма част от тях и те да започнат да действат! Благодаря й, че дойде от толкова далеч, за да се запознаем и да се докосна до нея и нейната история…:) Прекрасна си – продължавай в същия дух! Тази снимка е наш спомен от поморийския семинар миналия месец! Огромно благодаря!
