Вчера една жена писа под поста „какви са тези нереални истории преди/след, дето качвате, като на кино“?

Напълно реални са, когато обаче човек е наистина готов за промяна, когато е отдаден, загърбил ОПРАВДАНИЯТА и знае, че тази промяна ще му донесе безброй ползи за здравето, за външния вид и за увереността отвътре и отвън.

И разбира се, ако сме готови да заплатим с тези 3 неща – желание, търпение и постоянство!

Споделям и благодаря от цялото си сърце за днешната история, ще мотивира нови хора да започнат да дават най-доброто на своето тяло и самочувствие

Нова ТОП история

“Аз съм Антоанета, на 32г, съпруга и майка на 2 деца (момиченце на 5г. и момче на 11м).

Цял живот се лутам в търсене на това как да се храня, без да съм лишена и да имам нормално тяло. Заради кортикостероидно лечение на астма, в периода, когато бях 12-16 годишна се подух като топка, буквално. След това свалях и качвах килограми и постоянно бях, ту горе, ту долу.

На 25г. тежах много килограми, след множество диети, в които изтезавах себе си, за да съм в що- годе добра форма. През студентските години и след това, се отдадох на ядене, всякакви глупости, без контролно и резултатите бяха на лице.. Много наднормено тегло, лошо здравословно състояние.

Дойде ден, в който със съпруга ми решихме, че искаме дете, започнахме опити, да, но не се получаваше и след година опити, се оказа, че и двамата със съпруга ми сме с тежка форма на инсулинова резистентност, а аз и с хипофункция на щитовината жлеза. Започнахме стриктен режим, който доведе до загуба на тегло (26кг за мен и 30кг за него) и подобрение на показателите, забременях и родих.. но цялото лишение от любими неща, доведе до зверско тъпкане после и така в периода от 3м до 6-тия месец, след раждането на дъщеря ми, аз качих 24кг..

От тях не се отървах, през следващите 5г… даже добавих още, а опитвах какво ли не…

Забремемях с второто ни дете с най-много килограми, които бях виждала през живота си, когато се качвах на кантара… Положението беше доста зле и с показателите ми отново, кръвна захар, инсулин, чернодробни показатели…Развих гестационен диабет, лишавах се и опитах пак какво ли не…

Майка ми започна да се храни по Зоната, но доста я подигравах с мерките и теглилките, няма да лъжа… Дълго се чудех, умувах, накрая се реших и от 03.01.2023 започнах да се храня и аз така, както и да спортувам в домашни условия…

В началото не бях на 100% в Зоната, но каквото готвех вкъщи бяха балансирани рецепти… позволявах си и други неща от време на време, които виждах и ми се прияждаха. Бях решила, да не го карам свръх стриктно този път, защото десетки пъти съм се проваляла, именно заради това.

Кърмя активно и спортувам, така че хапвам 13-14 блока дневно, не следя само зелени рецепти, а каквото ми се прияде, не искам да имам никакви забрани на този етап, все още имам излишни килограми и свалям успешно и така.

До сега съм свалила 18кг и доста сантиметри от обиколките. Хората започнаха да ме виждат и да възкликват “Тони, ти си се стопила”, за разлика от всеки друг път, това не ме кара да “разхлабя хватката”, а дори ме амбицира повече, да не изоставям от правилния път.

Този път не ми идва да се “наградя с торта” за лишенията, защото този път не се лишавам! Това е разликата!

Истината е, че повече храна не съм изяждала никога в живота си. По-сита не съм се чувствала от години. Сякаш наистина тялото ми получава това, от което има нужда.

Пътят за промяната е дълъг, но този път вървя истински по него и няма да се откажа, дължа го на себе си, дължа го на децата и близките си

Благодаря на Кати и екипът ѝ за мотивацията, рецептите и всички разяснения!”