Разтърсваща история с много осъзнавания и трансформация!

…“Въпреки цялото това движение, нищо не ядях по цял ден и пак пълнеех…бях много подута“…

-Зоната идва именно за това, да балансира хормоните, да изчисти тялото от излишни мазнини, подувания и от протичащи възпаления…

Споделям една доста трогателна история на младо момиче, преминало през тежка диагноза и преобърнало живота си след това! Благодаря ти от сърце, радвам се на успехите ти и продължавай с осъзнаванията и промените, ти си пример за мотивация!

„Здравейте, казвам се Анна и съм от Казанлък.

Винаги съм била много слаба, да не кажа кльощава и никога не съм имала проблем с напълняването. Години наред обаче живях живот, който не чувствах като мой – лутах се, търсех, не попадах в среди, които ми допадат, все срещах трудности, имах тежки отношения с родителите си, които знаех, че рано или късно трябва да изчистя. Удисвах на всички, имах потребности, които нямах идея как да задоволя. Много емоционални тежести носих и все търсех, но не знаех какво.

Омъжих се, родих, но и там имаше много проблеми, натрупан гняв и неудовлетвореност.

Не знаех и какво точно искам, не ми стигаше нищо в живота ми, но не знаех и какво търся, кой път да хвана. Объркана бях…Молих се на Бог да ми даде път и… един ден ми даде.

Разбрах, че имам рак на гърдата на 33 години. Тук мога много да разказвам, но няма да успея и времето няма да ми стигне. Само ще кажа, че приех болестта си с любов, вяра и шанс за промяна. Лекувах се, а сега лягам и ставам с тази мисъл на благодарност вече 8 години.

Болестта ми взе, но и много ми даде. Завъртях живота, мисленето си, мирогледа си, приятелите си, живота си, света си на 360 градуса и всичко се промени. Започна голямото осъзнаване, учене и промяна…

След химиотерапиите обаче, напълнях и 8 години почти не се хранех, а бях пълна!

Танцувам народни танци, тичам, вилнея, започнах да се занимавам с организации на мероприятия и туризъм…Обикаляме България и света и навсякъде измислям щуротии.

Главата ми е пълна с идеи и не мога да спра. Навсякъде, където отидем, правим страхотно впечатление, защото когато заиграем, става магия, пренасяме се в транс, между нас има невероятен контакт.

Но въпреки цялата тази енергия и двежение, аз качвах килограми и се подувах цялата. А имаме дни, в които минаваме по 30 км. или танцуваме цял ден. В един момент, не бях себе си. От 55 кг станах 72 кг. Не е много, може би за вас, но не се харесвах. И тази зима изпаднах в много тежка, емоционална депресия.

Знаех, че е дошло времето, за още по-голямо осъзнаване, нов етап, ново израстване и започнах да чета и търся. Ненавиждам да готвя, имах алергия към печката и кухнята си. Винаги съм казвала, че НИКОГА няма да готвя. Но един ден станах и ТИ ми се усмихваше.

Не обърнах внимание на начина на хранене, а на това, че грижата за себе си води до осъзнаване, до изчистване на вътрешен гняв, на възпаления. Това ми стигна. Исках го, закъснях с ден за предизвикателството ти. Беше много трудно, защото не знаех изобщо за какво става въпрос. Не знаех какво е котидж, скир, чия. Идея си нямах от големи магазини и от това кое е протеин, кое въглехидрат.

Откачах в началото, идеше ми да захвърля всичко, в кухнята ми беше паднала бомба, работя, дете гледам, танци, прибирам се и подготовка за хранене.

Започнах да работя върху моята цялостна нагласа за живот и любов към мен самата. Открих много грешки в програмите ми. Тогава дойде и невероятното психологическо предизвикателство за осъзнаване. И ето всичко ми се снасяше и аз виждах, че вървя по правилната пътечка.

Този семинар ме преобрази. Вдъхна ми увереност, успокои гневния ми нрав (не, че пак не излитам понякога, но е доста по-премерено

), отвори ми очите.

Много неща осъзнавах, но не знаех как да ги проявя. Сега всеки ден уча…И преди обичах, но не обичах себе си, и преди чувствах, но не до дъното на душата си, и преди можех да искам, но не беше пълноценно. Сега се чувствам най-накрая АЗ. Открих се, знам какво искам, жадувам го, търся го и всеки ден стъпка по стъпка стигам ди него. Нямам търпение да се събудя и да уча. Грижа се за себе си, чувствам се по-специална отвсякога, щастлива съм…

Следвам мечтите, знам че ще успея и не го крия. И всичко това, благодарение на теб и това, че си успяла да направиш нещо толкова значимо – простичко!

Сега съм 57 кг. Щастлива съм, доволна съм, вече обличам и нося стилът, който дълго бе затворен в раклата. Храня се както си реша… Изпитвам удоволствие да се храня така. Винаги затварям поне за 5 секунди очите си и се наслаждавам на храната. Визуализирам с какво зареждам тялото си, как му действам и как го чистя. Чувствам се благодарна, различна, хубава и щастлива, и това е изписано на лицето ми. Мога да ходя с гол корем, не ми дреме, че не съм на 15 години.

Исках да се кефя и да излъчвам това щастие с всяка клетка на тялото си. Спрях да се ядосвам за дребни неща, а ако пък успея са се разгневя, изчаквам, давам си време, винаги си повтарям, че аз съм единствено отговорна за дадена ситуация, намирам тази причина и я отработвам.

Ами това е, Кати. Благодаря ти от сърце, пожелавам ти благоденствие и неспирна енергия.

БЛАГОДАРЯ