Копирах историята на Силвия, така както тя ми я сподели и позволи да разкрия и пред вас :

“Здравей, Кати пиша ти една година по-късно и съм много щастлива, че мога и аз да се похваля със снимки “Преди“ и „След“. Винаги съм си мечтала един ден да мога да се погледна назад във времето и да се харесам сега и ето, че този момент дойде и то благодарение на теб и на „Зоната“. Равносметката една година по-късно е 20 кг. свалени, дори още не мога да повярвам, че това се случи. До крайната ми цел имам още 10 кг. да сваля, но това ще е първата ми цел за идната нова година.В началото когато започнах, естествено ми беше трудно, може би за две седмици беше всичко объркано и след това нямах проблем, а и резултатите не закъсняха.

Противно на това, което и ти и много други ми казваха, че няма смисъл от кантар, за да не се депресирам от цифрите – аз от първия свален килограм до последния се теглих, той беше верен мой приятел (като преди това с него не се разбирахме изобщо, ясно защо 🙂 ). За мен беше истинско чудо да виждам как буквално всеки ден аз губех от теглото си малко по малко. Започнах да се чувствам много добре, да придобивам самочувствието, което бях загубила, защото аз не се харесвах, аз се срамувах да изляза на улицата, знаейки колко не приличах на себе си.

Дълбоките причини за да достигна до това състояние…

Аз знам причината за моето състояние и не само във външния ми вид, ами и вътрешно. Репродуктивният ми проблем, който имам, загубата на дете в петия месец, след това още два неуспешни опита ин витро, доведоха до това да изпадна в една огромна емоционална дупка. Този емоционален срив доведе до това да се храня безразборно, всеки ден аз имах някакъв дискомфорт, все нещо ме болеше, имаше период, в който нещо се случваше с мен така и не разбрах какво беше задушаване, треперене, безпокойство (може и да е било паник атаки, нямам идея).

Аз се самообвинявах за това, което ми се случи, в главата ми беше голяма каша, мислех постоянно за аборта къде сбърках, какво не направих, в мен ли беше вината или не, всичко ми напомняше за най-прекрасните пет месеца, които имах и това не споделях с никой, дори и с майка си. Не исках да тревожа никой повече, защото и те страдаха с мен заедно, просто сложих маската, с която показвах че съм добре, че съм преодоляла всичко, но само аз знаех какво ми е от вътре.

Стисках сълзите си дори пред съпруга си доколкото можех, общо взето картинката беше отчайваща бях се изгубила напълно. Докато един ден не знам какво стана, нещо се случи – взех решението, че това нещо трябва да спре, ако исках отново да забременея така нямаше как да се случи имах толкова страхове в себе си, които бях убедена, че ме спираха това да се стане. И така попаднах на „Зоната“ моето спасение. Да, свалих доста килограми, промених много мисленето си, но не само към храната, а и вътрешно това, за което ти Кати постоянно ни говориш. Имам много върху какво да работя още ама много,  към днешна дата все още нямам положителен резултат, но силно вярвам, че един ден и това ще стане. Това е едиствената и най-голяма цел и мечта в живота ми. Продължавам да се храня в Зоната разбира се, че имам прегрешения от време на време, но мога да се контролирам, гордея се със себе си, че успях да постигна всичко това.

Моите битки не спират до тук това беше само една малка крачка, която успях да извървя, имам доста още. Доста се отплеснах с писането, но искам да ти призная, че седнах да пиша без да знам какво, знаех, че трябва да напиша това писмо така го бях планувала след една година, и просто излях душата си тук, плаках докато го пишех. Опитвам се да не гледам назад за да не се разстройвам, незнам доколко е правилно.

Относно това как започнах и кои са ми любимите храни: много често си правех от пицата без угризения от сайта ти , „Моята уникална закуска“ е сред любимите ми, хапвах доста салати почти всеки ден, традиционното пържолка със салата, често присъстваше в менюто ми. По принцип съм доста капризна от към ядене и нямам голямо разнообразие в храната. Но благодарение на Зоната се научих да ям повече плодове и зеленчуци, което преди се случваше рядко.

Ами време е да приключвам това е от мен за сега борбата продължава, както с килограмите, така и с вътрешните ми проблеми. Благодаря ти за всичко както на теб така и на групата. Целувки”

Безкрайно благодарим за искрените думи, за дълбоките душевни разкрития и за всичко споделено! Така помагаш на други, които са се загубили по пътя и не знаят как да се съберат и да стартират на ново! Каквото и човек да преживее, има шанс с нови избори и нов начин на мислене да преобърне всичко в живота си и да го пренареди така, както той самият иска! Не забравяйте – ние творим света си, дали осъзнато или не! Изберете да го правите осъзнато, така ще изживявате всеки момент по – истински и ще се наслаждавате на резултатите, които сами сте си изработили! Успех! Споделяйте…