Ще отворя една болна тема…
Има хора, които за съжаление, всеки ден живеят неудовлетворен живот и запълват липси с храна: тъжни са – хранят се с вредна храна /най-често шоколади и теста/;
чувстват се потиснати от партньор или близък – хранят се;
някой ги е обидил, вместо да се защитят и да заемат позиция – хранят се;
чувстват, че не работят това, което обичат и не са щастливи – хранят се;
В повечето случаи – вместо да поемат отговорност и да взимат решения – просто потушават проблема с вредна храна и опитват да запълнят липсите…
Да, Зоната до голяма степен ще балансира апетита, ще оправи хормоните, ноооо, едно голямо НО. Коренът на проблема остане ли? …Не се ли работи паралелно и с психологическата част, с програмите, които повтаряме – промяната ще е временна и човек ще търси начин да запълва тези празноти, и той често е нездравословен…
Затова, колкото и трудно да се приема истината на моменти и да виждам съпротивата в хората – смятам, че е важно да се работи и в посока хранене, и в посока решения на първоначалните конфликти, довели до излишното тегло. Само така е възможно да има трайна промяна!
Благодаря ти Симона, че сподели тази история с нас, за да може повече хора да намират кураж да се заявяват и да сбъдват мечтите си!
„Здравейте, казвам се Симона и съм на 33 години от София…
Започнах Зоната по време на септемврийското предизвикателство през 2022 г. Разликата от първата до втората снимка са 10 килограма (68/58), но по-важна е разликата в това как се чувствах ПРЕДИ и как се чувствам СЕГА… и самочувствието, което имам сега.
На първата снимка е момиче, което е потиснато в малкия град, в който живее, от токсичните отношения с човек, който все и повтаря, че каквото и да прави все е недостатъчно и далеч от социалната й среда. Страда от емоционално преяждане, защото е неудовлетворена от живота, който води.
А на втората снимка е момиче, което работи това, за което е мечтала цял живот, завърнала се близо до хората, с които и е приятно да общува и в здравословни отношения с човека до себе си.
И въпреки, че през последната година съм по-скоро “около Зоната, а не тегля стриктно” , съм си отлично. Извода е, че всичко е съвкупно и е важно да гледаме цялата картинка. Както казва Кати, дори и да съумееш да се храниш зоново, ако в крайна сметка вътрешно не си изчистил “съботажите” – всичко ще е временно“…“
