На днешната история плаках…от щастие, че доброто у много хора го има и аз силно вярвам в това! Останах без думи, но с много емоции в душата…написаното не е като на живо чутото, но пак носи своето послание

„Здравей, Кати! Казвам се Йовка на 57 години от с. Полковник Свещарово, близо до гр. Добрич…

Моята история е дълга…Започва още през 2011 г, когато ми откриха рак…Преминах през лъчетерапия, но след 4 г последваха усложнения…и през 2016 г последва рецидив. Бях толкова зле от химиотерапията, че се наложи майка ми да ме гледа на легло вкъщи година и половина…Станах 50 кг кожа и кости…

А, как се докарах до това положение? Бях на последно място в моя списък…Всичко винаги беше по-важно и наложително: работата, другите, грижата навсякъде другаде, но не и към мен…Просто нямах време за мен.

И така…трябваха доста финансови средства, за да се лекувам, през това време аз бях на една пенсия, а детето учеше…

Тогава се случи чудото за мен – всички мои приятели, близки, познати и непознати от селото се обединиха и събраха тази сума пари. Имаше бедни, възрастни хора, които са оставяли по 2 лв за моето лечение! Дори те са се лиши от 2 хляба тогава, за да мога аз да съм здрава…

И осъзнавах, че аз трябва да се боря, за да оздравея, аз го дължа това на себе си, на всички тези хора и на близките ми! Не мога да ти опиша каква благодарност изпитвам, как тези хора ми върнаха вярата и ме вдигнаха! Ако сега някой от тях чете това – БЛАГОДАРЯ ВИ ОТ СЪРЦЕ, ЧЕ МИ ПОЗВОЛИХТЕ ДА СЕ ВЪРНА КЪМ ЖИВОТА!

И така…след лечението, дойде и възстановяването ми! След цялата химия и цялото залежаване, напълнях до 90 кг.

Че бях с наднормено тегло бях, но започнах Зоната с едничката цел да съм здрава!

След преживяната онкооперация, химио и лъчетерапия, и ред други неприятни последици от тях, трябваше да направя нещо повече за здравето си! И най-вече, не искам да изпадам повече в такава ситуация, да трябва някой да ме обгрижва, нито искам да обременявам дъщеря си, нито близките си отново с грижи по мен!

Срещнах случайно твой пост, Кати, във фейсбук, още преди 5 години и се впечатлих, даже го споделих, но други неща бяха на дневен ред и информацията за зоновото хранене остана някъде на дълбоко в „чекмеджетата“ и зачака подходящ момент.

И така, времето минаваше, но моя момент дойде – започнах Зоната категорично на 08.01.2024 г. и тогава въобще не съм си представяла, че някога ще пиша тези редове .

Започнах от 90 кг, с високото кръвно и ГЕРБ (гастро езофагиална рефлуксна болест), отичане на краката и други проблеми.

Към днешна дата съм 60 кг и нямам нито едно от горните оплаквания! Може би, по-здрава не съм се чувствала никога в живота си!

От март тази година към мен се присъедини и дъщеря ми Сияна, за което съм безкрайно щастлива! Успехът наистина се дължи на постоянството! Ние благодарим от сърце, че Кати ни запали искрата. Пожелаваме и успех на всички, които са избрали здравето си!“

Благодаря ти, Йовка, че изпълни сърцето миИсторията на дъщеря й ще споделя утре.

А в тази има толкова много поуки…

Първо, колко рядко си даваме сметка докъде можем да стигнем от неглижиране на тялото и на себе си. Второто, как толкова хора и бедни, и пенсионери, и хора с високи позиции се обединяват заедно в малкото село, вярват и успяват да съберат доста средства за нейното лечение! Трето, до където и да си се докарал, имаш ли воля, вяра и нови избори – всичко става възможно! Четвърто, урокът и примерът, които оставя на деца и близки! И така, до безкрай може да се чете между редовете на историята…Но аз наистина искам да кажа, че да разкажеш това пред толкова хора е истинска смелост! Благодаря ти за примера!