Ваня живее в режим на „оцеляване“ докато не започва Зоната

„Здравей Кати, казвам се Ваня на 45 години от София. Аз нямах познати и близки, които да се хранят по Зоната, като в повечето ти истории, а и то моето започване беше 2 пъти. В първото ми предизвикателство 2024 г – изгледах само видеата ти от него и си намерих безброй оправдания, защо сега не мога да започна тази „сложна“ зона.

Добре де, обаче симптомите все по-силно ме удряха, знаците, че трябва да си обърна внимание ставаха безброй…Бях станала 114 кг, болеше ме цялото тяло всеки ден, вдигах кръвно, имах силни коремни болки, също и огромно подуване, задържане на газове, ходих по лекари и пиех различни хапчета в опити да се справя с това.

Болеше ме толкова странно цялото тяло, че не давах дори някой да се докосне до мен, стигнах до положение, в което не можех да си мърдам ръцете и много ме боляха тазовите кости. Въпреки всичко, работата ми е свързана с движение, което случвах някакси, но после седнех ли някъде, буквално нямаше ставане. Понеже живея в София и съм имала толкова случаи, в които, ако много време съм пътувала, заради задръствания, после буквално не можех да стана и да изляза от колата, не можех да стъпя на краката си от болка…

Също така съня ми беше доста нарушен, енергията нулева, движението доста ограничено. Живеех живот на оцеляване, нямах никакво време за себе си, работех от 7 сутринта понякога и до 8ч, а друг път и до 12 вечерта.

Не закусвах, първото ми ядене беше към 2 часа следобяд – тесто или бърза закуска…, до тогава вече бях изпила няколко кафета, изпушила половин кутия цигари и никаква храна… После вечерта ядях много и пиех много бира, това е само докато се приготвяше вечерята – чипсове, ядки и бира, после вечерята обилна и с хляб и всички екстри, а десерта беше задължителен…Общо взето, наяждах се като прасе и лягах да спя…

И така…търпейки всички тези ужаси, идващи от наднорменото ми тегло, лакомията, както и от психическите ми грешни модели, миналата година покрай Коледа и Нова година си казах, че просто не мога да продължавам повече така…Казах си, че минава Нова година и този път започвам категорично!

Първото ми пазаруване, за да вляза в Зоната беше драматично – не познавах доста от продуктите, които ти описваше, търсех ги с часове по рафтовете, гледах снимките от сайта, за да успея да ги намеря и да си ги купя, но не се отказах

Започнах на 12ти януари 2025 г, този път категорична, че ще променя състоянието си! Започнах от готовото ти меню, първите 2 седмици само ядях на готово, без да разбирам нищо. Следвах грамажите и храненията.

После вече започнах от таблиците и сама си правих порции и чинийки, честно казано, на мен не ми беше толкова трудно както описват другите…

В началото на март вече болките ми в тялото бяха много намалели, започнах да изхвърлям тази подкожна вода явно, а април месец, вече нямаше и спомен от всичките ми болежки. Кръвното ми стана 120 на 80, изследванията ми бяха вече отлични, можех да се владея вечер, защото храненията ми бяха правилно разпредели, сънят ми се подобри и имам много енергия.

Към днешна дата съм 83 кг и знам, че ще продължа да свалям, макар да имам задържане сега, защото и не съм много стриктна, но знам, че след Нова година пак ще вляза в ритъм. Осъзнавам, че нося и емоционални тежести от миналото, с които също трябва да започна да работя.

Препоръчвам на всички Зоната като начин на живот, защото тя наистина е най-доброто лекарство, живея нов живот! Ако не бях го изпитала от първо лице, едва ли щях да разбера, че наистина оздравяваш, докато се храниш вкусно! Успех на всички нови!“

Браво, Ванчее! Когато живееш в режим на оцеляване, трудно може да намериш „очи“ как да остане време за теб, винаги, колкото и да са тежки обстоятелствата, ако смениш мисленето и изборите, всичко може да се пренареди. Ти си пример, че колкото и да блокираш тялото си от грешни решения, когато решиш – всичко може да се промени! А, Зоната ще чака всеки решил да оздравява и отслабва по най-добрия начин!