Прибраният корем най-първо се вижда, нали
Гинчето от години вече се храни по Зоната и идва, за да ни припомни, че дори и човек да се бърка по пътя, да излиза от Зоната, да има моменти на лични трудности и други бъркотии…Зоната е на едно хранене разтояние и не е нужно като сме сбъркали един път, после да чакаме да мине време и да започнем отначало, за да е всичко перфектно…Трябва да се учим на постоянство…
Много обичам тази приказка, че капката дълбае камъка с постоянство, а не със сила.
Едно от най-големите препятствия във всяка промяна е, че искаме да стане моментално…Затова и хората толкова се радват на снимките ПРЕДИ/СЛЕД, защото виждат началото и крайния резултат. А не виждат пътят, който се изминава. Той не винаги е лесен и бърз.
Животът ни не става по-добър с късмет и с магическа пръчка, а с изборите, които ежедневно правим…Трябва да се учим да се наслаждаваме и на малките си победи, на ежедневните си препъни камъчета, да знаем, че те идват да ни научат на нещо и да продължим по-уверени след тях, а не да се чувстваме провалени и лесно да се отказваме…
В нашите предизвикателства много наблягаме на психологическата подготовка, на постоянството и на това да не искаме всичко да е „перфектно“, защото то бързо ни изкарва от пътя и ни вкарва във вината и в кофти отношението към нас самите. Учим се на нормалност и гъвкавост, на вдъхновение и желание за промяна в дългосрочен план.