Нова история на отслабнал/оздравял❤️
Защото Зоната е на първо място ЗДРАВЕ, а че сваляш всички излишни мазнини е допълнението!
Рали, толкова си малка, а вече в пътят към баланса на тялото, на ума и на душата! Браво и ти благодаря от сърце за споделеното, ще мотивираш нови хора да си обърнат внимание!
„Здравейте! Казвам се Ралица, на 25 години съм, живея и работя в Лондон от малко повече от 6 години, а иначе съм от Бургас. Няколко пъти започвам да пиша този текст и все не знам от къде да започна, все нещо не звучи добре. Затова реших просто да започна от началото!
Не бих казала, че като дете/подрастваща съм имала „сериозни“ проблеми с килограмите, т.е. винаги съм била „в норма“. Определено не слаба, но не и с наднормено тегло. Трудно ми е обаче да си спомня момент, в който съм се чувствала истински комфортно в тялото ми. Все нещо не е било „наред“ – малко повече натрупани мазнини тук, малко повече там, прекалено голям ханш, бузи…Самокритичност до н-та степен! Отделно на това, не мога да скрия, че винаги съм обичала (и все още обичам!) вкусните ястия. А Лондон е перфектното място за чревоугодници като мен – ресторанти, предлагащи ястия от почти всяко едно кътче на света!
Та, първите 3 години тук (докато следвах) преминаха в опознаване на този мегаполис чрез изобилието на кухните и всички останали преживявания, които предлага. Вътрешният ми монолог все беше… „ама сега ще пробвам това, а по-късно през седмицата ще отида на фитнес и ще внимавам какво ям“; „ама то не става да започвам диета в сряда, нека да изчакам до понеделник“; „сега съм в сесия и нямам време и енергия да съм внимателна с това, което ям“ и всички извинения, които всички ние сме си казвали поне веднъж. Понякога обещанията за фитнес и здравословно хранене бяха успешни за няколко седмици, понякога (в повечето случаи) – не.
Завърших, започнах работа и няколко месеца по-късно започна пандемията, а с нея работата от вкъщи и обездвижването (поне преди търчах нагоре-надолу по стълбите между лекции). С работата вкъщи започна и големият стрес – очаквания винаги да си на линия и да отговаряш (понеже си вкъщи, нищо не ти пречи да вдигнеш телефона след работно време); трупащи се задачи, все повече и повече отговорности и очаквания… И всичко това между стените на един апартамент, от който дори и да искаш не можеш да излезеш.
Въпреки че не мърдах от вкъщи, все имах чувството, че се движа с 200 км/ч. “Забързаното” ежедневие доведе до това да не отделям почти никакво време на храната, която поставям в чинията ми. За обяд гледах да приготвя нещо бързо, да го изям още по-бързо и да се върна обратно към работата. А след работа гледах да съм малко “по-благосклонна” към себе си и да се „възнаградя“ с наистина вкусно ястие, в по-голямо количество, понеже съм го „заслужила“.
Килограмите естествено тръгнаха постепенно нагоре и един ден осъзнах, че бях качила почти 20 кг. Вече не бяха „в норма“, започнаха и болките в коленете при по-голямо натоварване – нещо, което никога не бях изпитвала, колкото и недоволна да съм била с начина, по който изглеждам. Знам, че не звучи като “голям” проблем, но за мен разликата беше съществена и знаех, че ако продължа по същия начин, ще става все по-трудно.
Започнах с малки промени в първите месеци на 2022-ра – първоначално 1-2 тренировки почти всяка седмица. Направих няколко опита да спазвам кето/нисковъглехидратен режим на хранене, но не беше моето “нещо” и се отказвах след 1-2 седмици. Килограмите си оставаха същите. Чувствах се хем отчаяна, хем исках промяна, хем пък изобщо не вярвах, че нещо ще се случи ако положа повече усилия.
С това отчаяние се върнах в Бургас за Великденските празници. Започнахме да говорим с майка ми за здравословно хранене и как да променя начина ми на живот, за да сваля тези килограми дълготрайно, но най-вече да се чувствам жизнена и удобно в тялото ми. От дума на дума, тя ми каза за Зоната и за работата на Кати. Признавам си, че първоначално бях скептично настроена – каква е тази Зона, каква е гаранцията, че ще проработи? Как ще проработи, защо пък точно това ще проработи като нищо досега не е работило?
Реших обаче просто да се доверя (честно казано ми беше писнало да се съмнявам и да се терзая) – без много да мисля как и защо, а просто да действам. И точно това беше ключово за мен. Разбрах системата с блоковете лесно, намерих безплатното примерно меню в сайта на Кати и така на 25ти април 2022-ра година официално започнах да се храня по Зоната. Казах си, че този път ще се опитам да направя тази така желана промяна, без да си поставям срокове и без да се изтезавам с гладуване и свръх-тернировки. Обещах си да подходя с любов към себе си и към храната, която захранва тялото ми. Постепенно започнах да търся нови рецепти, а след това се включих в Юлското Предизвикателство, с което навиците ми за зоново хранене се затвърдиха. А атмосферата във Фейсбук групата беше страхотна и чаках с нетърпение дневните постове на Кати и снимките с чинийки на другите участници :).
Какво стана? Килограмите тръгнаха надолу, отново влязоха “в нормата”. Но най-голямото ми постижение е, че Зоната ми помогна да преосмисля ролята на храната в ежедневието ми. Осъзнах, че тя не е враг, а източникът на енергия за всяко едно нещо, което правим. Телата ни ЗАСЛУЖАВАТ да черпят тази енергия от любимите ни храни в ОПТИМАЛНИТЕ количества и съотношения, за да се чувстват… ами оптимално :). А когато това стане, те ни възнаграждават с жизненост, комфорт и добро психическо здраве. “Цената” за това е малко аритметика и 15 минути по-дълго време в кухнята!
И така, вече 8 месеца “зонувам”; има дни, в които излизам от Зоната, на следващия ден пак се връщам, не защото се чувствам гузно, а просто защото тялото ми така иска и се нуждае от добре балансирани ястия. Постигнах “целта” с килограмите, но Зоната е много повече от “поредната диета” – това е моят начин на живот и нямам намерение да се отказвам!
Искрени благодарности към Кати и целия екип за положения труд да направят Зоната леснодостъпна и за непрестанната мотивация! Няма да сгрешите ако се вслушате дори и в 10% от съветите, които споделят!
Вие наистина променяте животи!