Как започна всичко…?
Надето е на 42 години от гр. Поморие, работи като медицинска сестра. Тя ме потърси на 19.02. 2016 г. и каза, че има спешна нужда от мен…Тогава и се запознахме 😉
Говорихме около 2 часа, тя ми обясняваше как обожава сладкото и как не може да живее без него, как обича да меси и да прави всякакви питки, баници, погачи години наред… Каза ми , че е кулинар – обича да готви всеки ден за своето семейство, обича гости и да им приготвя всякакви вкусотии и просто не може да си представи живота по друг начин…
Каза ми така : „Кате, аз съм човека с диетите…“ – каза че е гладувала, пробвала всички известни и неизвестни диети, хапчета, чайове, шейкове, колани за отслабване и какво ли още не.. и резултата винаги е бил – или временен – или никакъв – или по време на глада и диетата, се е чувствала супер отпаднала, изтощена и след известно време това я е връщало към стария начин на хранене…”
Когато започнах да и обяснявам за Зоната, тя ме гледаше супер странно и не каза и думичка, според мен и беше много страшно, всичкото това смятане, теглене на храна и хранене на често…
Тя нямаше никакъв режим на хранене…по цял ден „замезване“ по нещо сладичко, хрупкащо, вредно и т.н.. и вечер когато вече прегладнее изяждаше каквото и падне от всичко, което е на масата…
Беше 89 кг когато се видяхме, доста депресирана, каза че не издържа повече, че това наистина е края с тези килограми, каза ми точно:
„ Не мога да се движа, не мога да се гледам, постоянно се крия с разни тъмни дрехи, нямам желание за нищо, нямам самочувствие, изнервена съм, постоянно се обвинявам, затова че се тъпча, но в следващият момент желанието за шоколад е направо непреодолимо – честно! По – силно е от мен, затова винаги си нося в чантата да си имам, това няма как да го променя… „
Ето така изглеждаше преди 9 месеца и ето как изглежда сега:
Разказа беше много дълъг…каза ми че като млада е била 55 – 56 килограма, а сега как е възможно да се остави чак толкова…В този забързан живот от работа, вкъщи, готвене, чистене, направо не е разбрала как се е случило… Каза ми, че в един момент е започнала да свиква с килограмите, да се гледа такава и депресирана, все едно вече нещо било умряло в нея, чувствала се като някаква бабичка, нямала е желание даже да се показва пред света…
Ето точните й думи:
„Единственото удоволствие, което ми беше останало , беше да се натъпча с нещо или много тестяно или много шоколадово….“ И си казвах „ абе, хайде бе, един път се живее“ и така в омагьосания кръг, в който след краткото удоволствие, започвах да изпитвам ужасна вина, да не мога да се понасям и така отново и отново, години наред, едно и също….“
Успокоих я, че със Зоната ще е друго, че няма да е гладна и отпаднала, няма да изпитва глад за сладко, че единственото нещо, с което ще трябва да свикне е с редовното хранене и подготовката на храната… Тя, разбира се, не ми вярваше особено 😉
Накарах я да си каже целта – тя каза че иска да стане 60 кг, но направо не може да повярва как ще стане това и че това са и най – смелите мечти 😉
После и казах така: Наде, първото и най – важно нещо е да си го представиш и да повярваш, че е възможно, повечето хора не успяват, защото пропускат това, те изобщо не вярват, че ще стане, те предварително се нагласят, че при тях няма как това да се случи и т.н…
…И така след дълги разговори… тя ми заяви:
„– Кате, след 1 година искам да съм с 30 килограма по – лека – как ти звучи ?“ – Казах й перфектно ! И тя вече, доста по – уверена каза ” – че какво е една година, ей сега ще мине…” 😉 Така е, но всички искат бързи резултати и затова накрая си стоят на същите килограми години наред – това е факт …
И така, тя започна Зоната…
Дадох и примерни менюта, които да следва, обясних и как да се справя и сама, ако не е подготвена в началото с друга храна и естествено се започнаха въпросите – Кое с кое да заместя, от това много се наяждам, а това не ми стига и т.н… Нормално е – това хранене си отнема малко време, за да го разбереш в началото… След като мина седмица ми написа: „Обичам тееее , не изпитвам глад за сладко, за пръв път в живота ми.. Как е възможно, наистина не ти повярвах, защо не ти писах по – рано…“
Всяко нещо се случва, когато човек наистина е готов за него…Така че не съжалявайте за нищо 😉
Дори и да си мислиш, но аз вече наистина го искам, защо не става… явно вътрешно все още нещо те спира, дали са страхове или нещо друго… Просто, когато си готов и тотално решен, че искаш това, наистина много го желаеш и си готов да направиш някакви усилия, да излезеш от „комфорта“, да се научиш на нови неща и т.н.. – то, тогава всичко се случва, живота те среща с точните хора, събития и всичко се получава с лекота… Така че, не съжалявайте за нещо, че не се е случило по – рано или по – късно, то се случва точно когато трябва да се случи… 😉
И така за Надето, ето какво се случи с нея: 9 месеца по – късно – тя преобрази живота си…
Сега тежи 63 кг, от почти 90 кг, как ви звучи ?
Сваляше всеки месец между 2 и 4 килограма, което е и най – здравословният възможен вариант. Тя нямаше време за тренировки, но в работата си има доста движение .
Ето “страничните ефекти” от Зоната – тъй като започна да готви така и на семейството си и да съчетава това, което тя яде, с това, което те обичат.. Какво се случи:
*Детето й, което естествено преди не обичаше здравословна храна – вече е голям фен на повечето зонови рецепти 😉
*Мъжа й, само покрай нея, въпреки, че не е спирал сладкото или да е променял нещо супер драстично, сваля 10 кг и започва да се чувства много по – добре…
*А, тяяяя, тя е напълно излекувана … Ето какво казва тя:
*Какво беше депресия??? Да си върнеш самочувствието е като да си върнеш живота!
*Подарих всичките си огромни дрехи, защото имам нови тесни рокли, блузки, шарени, такива, каквито бях забравила от години…
*Чувствам се много енергична, много бодра, концентрирана през целия ден..
* НАЙ-ВАЖНОТО! Не изпитвам глад за сладко, а аз умирах за шоколад, нямаше човек, който може да ме убеди, че ще видя шоколад и ще мога да му устоя… Не че пак не си хапвам, но много рядко и по – малко… Нямам нужда от него, както преди, бях направо като зависима… И сега желанието не е непреодолимо, а напротив, ако искам ще ям , ако искам не.. Откъде да знам, че това са били някакви хормони, които трябва да балансирам, аз си мислех, че просто така съм си родена…:)
*Не се чувствам на диета, защото мога да ям всичко – ям сърми, мусака, салати, палачинки, меса, хляб, най – различни и разнообразни рецепти…
*Да си на диета, означава да си лишен…, който иска да спазва диети, аз от диети се докарах до 90 кг.- след всяка диета си качвах по – малко… А сега ям всичко, на често и съм слаба, направо ви звучи нереално, нали…?
Какво трябваше да променя, за да отслабна и да се чувствам така ?
Трябваше да свикна с мисълта, че ще ям на често, това ми се виждаше супер трудно.. и в началото беше, няма да лъжа – 2 месеца, докато се науча как да си съчетавам храните, докато стана бърза в приготвянето на рецептите, докато свикна, че ще си нося храна с мен, защото бях решила, че в началото ще съм супер изрядна.. си беше малко трудничко…
Абсолютен факт – ако искаш да промениш нещо, дали във външния си вид или вътрешния си свят – трябва да положиш някакво усилие .. Няма как със стари действия, да искаме нови резултати…!!!
Какво направих аз, отделих време, за да разбера тази Зона, която изобщо не е толкова трудна, колкото ми изглеждаше на пръв поглед… /Катето като ми каза първия ден – кантарче, грамажи, 4-5 хранения на ден – направо ми прилоша, но с малко помощ от нейна страна – всичко ми се изясни бързо /
Започнах да си приготвям храна или просто да мисля за това, какво ще ям и как да го съчетая, което наистина първите два месеца ми беше най – трудното нещо, но след това си става навик и просто вече го правиш по инерция…
Както всяко ново нещо, дали ще се учиш да караш кола, ще започваш нова работа или ще започваш ново хранене, си трябва време да свикнеш и да го превърнеш в навик…После вече става много лесно, но за съжаление периода от началото до свикването, много хора искат да го прескочат и да стане всичко на готово… Но за съжаление – няма как…
Хем ми е вкусно, хем си отслабвам, хем се чувствам уникално – енергична и бодра, по – лека с 27 кг, с много повече самочувствие, много по – женствена, по – усмихната, по – щастлива! И пак казвам, това което промених драстично е организацията, подготовката и постоянството.. В храненето нито се чувствам лишена, нито се чувствам на диета, нито се чувствам гладна, нито пък чувствам да ми липсва нещо…Ако нещо много ми се дояде – си го хапвам и се опитвам да си го балансирам, ако пък няма как, просто от следващото хранене отново съм в Зоната и не се чувствам виновна…
„Не отлагайте, така както аз отлагах години наред! Само за няколко месеца може да преобразите живота си тотално ! Просто трябва да действате! Вземете живота си във ваши ръце, не се оставяйте по течението, живота си минава и минава…“
Наде, благодаря ти за всичко ! Ти си пример за човек, който си постави ясна и точна цел и без да търси оправдания, без да мрънка и да се оплаква, без да намира причини да отлага, постигна това, което си набеляза! Надявам се, много хора да последват примера ти, ти сама каза, няма да са гладни и изтощени, няма да са лишени, просто ще трябва да отделят време, за да приготвят храната си и да го превърнат в навик…Щастлива съм, че ме откри и че разказвам тази история ! И дано не ми се сърдиш, че качвам снимката по бански – но нека да бъдеш за стимул на всички, които с години не стъпват на плажа или се крият по шезлонгите с разни шалове, защото са напълнели /както беше и ти самата /. До лятото има 7-8 месеца и всеки може да постигне този резултат, не отлагайте отново..!
Това беше историята на Надето, това може да бъде и твоята история, просто трябва да го поискаш и да започнеш да действаш…
Бих искала точно сега да съобщя, че курса „НеДиетата“, който подготвям свързан със Зоната, вече е готов.
В курса ще се включват обучителни видеа, готови програми в Зоната, затворена фейсбук група и още много бонуси…
Нарочно оставих тази история за днес…защо ли?
Попитах Надето дали е съгласна да ми помага за курса, защото все пак това са много свалени килограми и то съвсем скоро и смятам, че може много да й се доверите, за това какво точно да ядете…и тя се съгласи.
В затворената фейсбук група, която ще бъде към курса, тя ще качва всеки ден менюто, което тя следва и с което тя отслабваше и продължава да отслабва, което е консулатирано с мен. Тъй като много хора обичат ясно и точно да им се каже какво и кога да ядат, смятам че ще ви бъде голямо улеснение. Разбира се, не всеки обича да яде точно това, което ще качва тя, всеки обича различни продукти и тук, ще трябва да сте изгледали видеата от курса, за да знаете кое как да си замените и за да може доста да ви се изясни всичко…
