„Много се чудих дали да пиша изобщо, защото като гледам жените какви победи постигат над себе си по 20,30,40 свалени килограма, болести овладяни, моето отслабване идва малко кифленско – някакви си 7 килограма и ми стават дрехите отреди 15 години, преди бременностите.

Но същественото в моята история е друго и може би на някого ще му е важно да го прочете. Аз съм “серийна” зонарка – две години започвах и спирах.

В тези години, като по часовник, всеки път като започнех зоново предизвикателство и някой влизаше в болница – или аз, или някой от семейството, или ми се струпваше някакъв зор в работата и аз изпусках контрола над храненето.

И бях на тоя педал, докато тялото ми не започна буквално да крещи от изнемога и да ме принуждава просто да спра с това темпо и да преосмисля всичко.

Като слушах Кати, за това как трябва да отделяме време за себе си и си казвах – „абе, това не се отнася за мен, аз си правя каквото искам“. Ама, като влезнах в дълбочина и видях истинската картина от живота ми – моите желания, винаги отстъпваха пред нуждите на другите, моето свободно време, означаваше, че аз съм на разположение за всичко и всички, ритъмът, който аз исках да следвам – винаги беше жертва на гонене на продуктивност, до степен на пълно изтощение.

С тези мисли се включих в предизвикателството януари, 2025. На първата седмица синът ми влезна за спешна операция на коляното.

Обаче този път – аз не спрях! Правих кутии посред нощите, влачех ги в болницата, всички вкъщи ги обърнах да ядат каквото аз ям. И тъкмо бях съвсем в началото, започнаха първите резултати от Зоната и айде нов удар – менопауза, горещи вълни по 150 пъти на ден, разбит сън, хормоните разбишкани. Вместо да спра, започнах още по-педантично да спазвам Зоната.

И сега забелязвам, че само това ми помага. Не съм излезнала още от най-критичния период на прехода към менопауза, но когато съм в Зоната имам енергия, успявам да спя, и вълните са поносими. Спортувам редовно и приготвям зонова храна, дори и когато мейлът ми прелива със 127 непрочетени съобщения, а вкъщи никой няма изпрани гащи .

И това е моята победа – тези нищожни 7 килограма, за мен са един цял път, който съм извървяла обратно към себе си и започвам да виждам очертанията и в буквалния и преносния смисъл на това, което искам да бъда (а успявам и с прането и с мейлите вече)!

На всички, които водят борба със себе си заради килограмите (много или малко да са), искам да кажа, че всичко, което причиняваме на тялото си е кредит, който взимаме от бъдещото ни “аз”. И идва ден, когато тялото ни идва да си го поиска обратно. Не заглушавайте себе си, не пренебрегвайте тялото си. Вашето бъдещо “аз” ще ви е благодарно, че не сте се отказали от себе си.“

Благодаря ти безкрайно прекрасна Мая за тези споделени редове! Вярвам, че много жени ще се преоткрият в тази история! Килограмите в тази история нямат такова значение, посланието и уроците от нея обаче са много по-ценни от всякакви цифрички!