„Здравей, мила Кати, Ваня съм, на 55 г.,

започвала съм това писмо до теб 100-ци пъти мислено…и смятах, че няма какво различно да кажа…

Винаги съм изглеждала много добре, „борбата“ ми с килограмите е била лесна – бързо качвах, но и много бързо свалях. Освен това, винаги съм обичала спорта и съм тренирала, което допълнително ми помагаше.

Преминах две бременности, през които качвах по 40 или 30 кг. И от които, скоро след раждането (до 4-5 месеца) успявах отново да се отърва и да съм във форма.

Работя в голяма фирма, работата ми винаги е била на педал, изисква да контактувам с много хора, стотици задачи, които трябва да бъдат свършени едновременно, даже и „за вчера“, но до 2010 г. независимо от това, успявах да държа лакомията си под контрол и да спортувам.

От края на 2010 г. мазнинките започнаха да се трупат, виждах много ясно какво се случва с мен, какво всъщност правя със себе си, но не спирах да се тъпча и да се „лекувам“ с всякаква храна.

Постоянно си повтарях че няма нищо страшно и винаги, когато реша, веднага мога да ги сваля.

И това да ви кажа е голям капан, защото това решение така и не идваше.

Спрях тотално спорта и всяко движение. Личния ми лекар ме поздрави, че съм единствената му пациентка, която си признава, че е дебела, защото се тъпче, а не се оправдава само с хормони и прочие…

И аз като всички дами, съм минала през различни диети – японска (с многото яйца), Дюкан, който слава Богу, не успя да нанесе необратими здравословни щети на организма ми, както се получи с доста мои познати и др.

След диетите обаче, „благодарение“ на емоционалното ми хранене, бавно и полека, пораснах с няколко века… (разбирай десетки килограми).

Сега, от разстоянието на времето, с децата ми се шегуваме, че съм била много злобна, защото поне веднъж в седмицата „ги заклевах“ да не ми позволяват да си купувам (и те да не ми купуват) вредна храна (чипсове, зрънчовци, ядки, шоколади и всякакви „бели“ отрови). И на следващия ден започвах да ги умолявам да отидат да ми купят „нещо“ от магазина… и се сърдех, ако не гоправеха, че ми напомняха за обещанията ми от предишния ден, но аз тропах и настоявах, докато не си получа „дозата“. Точно като децата.

За пръв път чух за „Зоната“ от една лекарка-ендокриноложка. Тя ми я препоръча, през 2013 г., защото тогава вече бях достигнала „перфектните“ около – 95 кг. Купих си първата книга на д-р Бари Сиърс и започнаха сметките…. На третия ден – спрях.

Защото, напр., си набавях трите блока въглехидрати, от почти 1 кг. домати (3х330 гр.). И белтък – 100-ина грама пържолка! И започваше да ме боли корем от прекомерните количества сурови зеленчуци.

С теб, Кати, чрез сайта ти kakvodaqm.com се срещнах през 2018 г някъде…

Впечатли ме с това, че не се налагаше да смятам нищо. Трябваше само да си харесам рецепта, да видя колко блока включва, да преценя – на колко хранения ще я изям и най-вече – почти всичките рецепти от сайта ти са изключително лесни и бързи за изпълнение. И всички те ми бяха супер вкусни.

Първия ми опит с теб беше за около 10-ина дни. В които естествено имаше отличен резултат – минус 2 кг, но лакомията ми надделя.

Оправданията ми, защо при мен „не се получава да продължа“ бяха безброй.

Четях и препрочитах историите на вече отслабнали жени в сайта ти. Но се чудех – какви са тези глупости – няма да ти се яде сладко и ще имаш енергия… Как така няма да ми се яде сладко, на мен???

През тези години килограмите ми стигнаха 106 , после 109, а аз винаги се успокоявах, че … когато реша – ще започна и ще ги сваля….

И това решение отново не идваше. Независимо, че се чувствах ужасно, все пак от време на време пътувах, но трябваше всички хора, да се съобразяват с моите килограми, защото „… на Ваня й е трудно да отиде до там и т.н…“.

Да, много ми беше трудно, колене, глезени, постоянно ме боляха (че кой може да носи 100 и кусур килограма безболезнено?).

От 2019 г. започнах хапчетата за кръвно (защото имаше моменти, в които стигах до 180/110), като се оправдавах (отново), че това е от стреса. Разбира се, че и преддиабетното или почти диабетно състояние беше доказано с резултатите от изследванията ми. Но и това не ме плашеше…. Казвах си, че вече съм на прага на 50-те и това е нормално…

Вредната храна и килограмите до такава степен ме бяха променили, че не можех да се позная – като характер, като отношение към близките ми, към колегите ми, към ситуациите и случките в живота и най-вече – към отношението ми към самата себе си …

Много рядко влизах в магазин за дрехи. Трудно се намираше нещо сносно с размер 4XL или 5XL. Или още с влизането задавах въпроса „… Имате ли нещо като за мен?…“. Нямаха, естествено. Магазините тогава бяха направени за „кльощавите“…

Не понасях себе си в пробните, виждаш в огледалото човечето на Мишелин, с 10-ки гънки по тялото,трудно се обличаш и събличаш, „тържеството“ на телесата се излива от бельото… и … нищо не ти става.

До един февруарски ден (25.02.2023 г.), в който с приятели се разходихме до Гърция и аз отново ометох огромни количества остатъци от поръчаната от тях храна (за да не се изхвърля) и когато се прибрах вкъщи, тъй като се чувствах доста преяла, реших да се кача на кантара….

И вече цифрата беше… страшна…116 кг, това така ме втресе, че не спах цяла нощ – дали от това, че ми беше тежко от преяждане, или от цифрата на кантара, не знам

И в този ден, отново взех книгата ти „Яж всичко и отслабвай!“ и влязох в сайта ти (бях си я купила може би 2 или 3 години по-рано).

И започнах, казах си край на това тъпкане!

Започнах и движението – вкъщи – на йога постелката, с клипчета от ю-тюб на най-елементарен пилатес или йога и разходки в парка.

Без да ме е срам (сега) си признавам, че имаше моменти, в които правех упражненията и плачех. Не само защото ми беше супер трудно, а защото в онзи момент не можех да се понасям, че допуснах да стигна до там, да ми е трудно да си вдигна „д“-то от земята, имайки предвид колко подвижна, спортуваща и гъвкава съм била винаги.

…Но не спирах. Всеки ден, макар и само за 10-15 минути, но задължително трябваше да има и упражнения.

В съботно-неделните дни готвех, по няколко кутии, за да имам по 4 хранения на ден за петте работни дни на седмицата, които изобщо не се притеснявах, че разнасях напред-назад постоянно с мен.

Цяла година не сложих нищо, нищо вредно сладко в устата си (обожавам сладолед, но не се предадох), нищо тестено, въобще – никакви отклонения от Зоната.

Колегите ми много бързо свикнаха с това, че нищо не е в състояние да ме изкуши и след първия месец, спряха да ме черпят с каквото и да било по повод на празниците им (рождени или именни дни).

Теглех се всяка неделя сутрин. Радостното за мен е, че почти всяка седмица резултата беше минус. Не съм имала качване или задържане. Вероятно причината беше, че имах много, много наднормени килограми за сваляне, а от друга страна – не спирах да се движа и да се променям цялостно.

Първите 2-3 месеца много, много не личаха свалените килограми, т.е. околните не забелязваха промяната.Но аз знаех! Знаех, че успявам. Често си спомнях как изглеждах в младежките си години.

Намислила си бях, че трябва да достигна 72 кг. Не си бях поставила срок. И на 25.02.2024 г. – точно една година след старта, аз наистина тежах 72 кг.

В отчаянието си, преди съм си купувала всякакви чайове и вълшебни хапчета – НАПРАЗНО!

Само хранене в Зоната и спорт е истинската рецепта, а да…и правилните емоции!

Сега, след семинара ти в София, на който имах щастието да се запозная и лично с теб, осъзнах, че именно емоциите са тези – които най-силно ни влияят и те могат да ни помогнат както да оздравеем (в случая – да отслабнем), така и да се разболеем.

Сега разбирам и емоционалните причини за моето напълняване, аз толкова много съм смятала, че правя всичко за другите и когато не виждах да го оценят, буквално се заравях в хладилника за успокоение…Тогава не съм осъзнавала, че всъщност тъкмо АЗ не съм се грижила за самата себе си, а съм чакала другите да го направят…

И така, вече започна да става видима промяната ми и комплиментите от колеги и близки започнаха да валят. Това беше такава емоционална инжекция, че с още по-голямо настървение се хвърлях в тренировките и в приготвянето на зонови рецепти.

В момента вече съм между 68 и 69 кг., представяте ли си, аз от 4 ХЛ, влизам в М и Л и от 116 кг…

Почти 50 кг разлика

За резултатите ми от изследванията и измерванията на кръвното налягане – вероятно всички се досещат – кръвно 120 на 80 и всички кръвни показатели са в норма!

А, най-голямата ми гордост са колегите ми, които също се запалиха от моя пример, също влязоха в Зоната.

В различните периоди от м. март2024 г. до сега, броят на хората, с които се храним по този начин на работа, варират между 15 и 50. По-голямата част от тези колеги, които бяха постоянни, също постигнаха отлични резултати.

Постоянно изпращам линкове към твои рецепти от сайта ти на всеки, който ме е попитал. Помагам им винаги, когато имат нужда. Зоната наистина те отказва от сладкото и наистина дава толкова много енергия!

Сега, независимо, че работата ми е още по-натоварена, тренирам много. Редувам ги – пилатес, функционални тренировки, плуване; водна гимнастика, фитнес, латино танци, волейбол (когато успеем да се съберем отбора и да намерим зала, в която да поскачаме), малко йога.

За последните две години направих толкова екскурзии (по-кратки и по-продължителни), колко не бях правила през цялата предишна част от живота ми. Изобщо, на 55 години, животът може да се рестартира и да преоткриваш себе си всеки ден!

Колкото и пъти да го казвам или пиша „БЛАГОДАРЯ ТИ, КАТИ!“, пак няма да е достатъчно.

Ако не беше сайта ти, книгите ти (имам ги всички), мотивиращите примери на многобройните дами и господа съмишленици, вероятно сега нямаше да ти се налага да четеш това. Аз и всички твои последователи сме доказателството, че всеки може да направи промяната, важното е да го пожелае истински и да вярва в собствените си възможности (да, клиширано звучи, но е истина).

Ваня Георгиева“

Ако и вие искате да се погрижите за себе си, да сложите едно ново начало на вашата по-добра версия, на мечтаното тяло, на ново мислене, последвайте линка и прочетете какво представляват нашите групи:

Предизвикателство за 21 дни!